Доктор Георги Чакалов е един от многото незаслужено забравени самоковци. Задавал съм си въпроса – защо остават в забвение заслужилите наши предци? Дали защото са прекалено много за едно малко градче или това е част от самоковския характер – „Майната им на тези, които са живели преди нас…”
Фамилията Чакалови е дала на Самоков, на България потомци, заслужаващи почит и гордост. Потеклото на този род е от някогашното село Чупетлово. Родната къща на Георги Чакалов е граничила с долномахленската черква, а той е израсъл в по-сетнешната къща на фамилията, намираща се на Хаджигюровското сокаче – приблизително това е мястото на някогашната сладкарница и бивша кръчма „Персо” на Легето.
Традицията в Самоков е била, преселниците да започват самоковската си биография в по-сиромашката долна махала и след като се утвърдят като занаятчии или търговци, да купуват къща във „Вароша” – квартала на успелите самоковци. Това е онази част от Самоков, която се е намирала над турската махала и е започвала някъде от Чорбаджийската фурна, за да стигне до над Митрополитската черква и храма „Свети Никола”. Спретнатите и варосани в бяло къщи дават името на квартала. Тук по подражание на турските домове във всяка къща е имало хамам (баня), а по-богатите са имали и собствени чешми.
Бащата на бъдещия доктор – Никола Чакалов, е бил уважаван майстор в терзийския еснаф (сдружението на шивачите). Доста грамотен за времето си самоковец, той е бил и настоятел (разпространител) на издадените по това време в Цариград печатни издания – „Летоструй”, „Къщен календар”, вестник „Зорница”. Предприемчивият терзия е и дистрибутор ( ако използваме модерна дума ) на американското лекарство „Пен-килер”. Това лекарство, преведено буквално, означава „Болкоубиец”. Тогавашните лекари- български, и по целия цивилизован свят, са го използвали при всички заболявания, причиняващи болка. Оттам идва и самоковската поговорка „Аз не съм ви пенкилер”, т.е. момче за всичко. По-късно Световната здравна организация, включително и българското здравно министерство, забраняват това наркотично лекарство като вредно за здравето.
Майката на Георги Чакалов е от Маринкиния род и е била също грамотна за времето си жена.
Преломен момент в живота на фамилията е, когато бащата Никола се отказва от православното християнство и приема протестанството, разпространявано от американската мисия в града. Това е станало някъде около 1873 г. Тази промяна е бурно заклеймена от самоковци. По това време Чакалови са третото самоковско семейство, приело новата религия. Но явно примерът става заразителен и на по-късен етап доста самоковци загърбват православието, с което Американският колеж предизвиква омразата на тукашното население и след многократни опити, общинската управа най-после успява да го прогони от Самоков. Настроенията срещу първото американско училище в България са единствено на религиозна основа.
Тогава Никола Чакалов обяснява религиозния си завой с това, че му е омръзнало да слуша кавгите и интригите на поповете и да ги вижда по-често в кръчмите, отколкото в черквите. Но явно има и други, чисто практични причини. Той все повече се сближава с американската мисия, дистрибутор е на американски стоки, децата му започват да учат в колежа, а по-късно получават и висшето си образование в Америка.
Това „поамериканчване” на Никола в никакъв случай не намалява патриотизма и българщината на неговите деца. Всички те ще се изучат и ще заемат достойно място е българския интелектуален, научен и професионален елит.
Младият Георги Чакалов постъпва в Американския колеж. Практичните американски преподаватели го съветват да наблегне на английския език и да изучи печатарството, в частност словослагателството, което се преподавало в колежа. Това изключително помага на невръстния самоковец, когато пристига в Америка. Работи като печатар и след като спестява необходимите средства, кандидатства, приет е и записва медицина в медицинския факултет на Пенсилванския университет. Работи и учи. Напрегнатата работа в печатниците не му пречи да бъде един от първенците на випуска.
Разговарял съм с родителите на много самоковски деца, които след 1990 г. започнаха обучението си в западни университети. Всички тези студенти бяха отличници и първенци в учебните си заведения. Явно самоковският ген си има своето значение.
Едва ли Алеко Константинов щеше да напише „До Чикаго и назад”, ако не беше неговият гид в Америка – българският студент, самоковецът Георги Чакалов. По това време той има вече 6-7-годишна американска биография, опознал е страната и с удоволствие развежда талантливия български писател и му показва нейните забележителности. Между двамата се завързва приятелство, което ще продължи до нелепата смърт на Алеко.
След дипломирането му, вече като стажант-лекар, на д-р Чакалов е предложено да се грижи за един от богатите по това време американец – г-н Хардинг, прекарал наскоро инсулт. В дома на богаташа се събира елитът на американското общество. Тук, някогашното бедно самоковче се запознава с Теодор Рузвелт, бъдещият президент на САЩ, който по това време е начинаещ политик. Двамата се сприятеляват. Рузвелт живо се интересува от разбунения и врящ котел – Балканския полуостров. През тихите вечери в къщата на г-н Хардинг, намерилите общ език млади хора, надълго и нашироко коментират балканската и европейска политика, както и съпричастността на САЩ към тези политики.
По-късно отново се срещат. Сега вече единият е президент на САЩ, а другият – пратеник на българското правителство като пълномощник по македонските въпроси.
Следва продължение…
