Добрин Йочев: Ако искаме страната ни да се развива, трябва да се инвестира в образованието

 Досега всички личности, които гостуваха на проект „Емигрантът” бяха самоковци, заминали извън граница след претърпяно разочарование в пределите на страната ни или заради любов и най-вече с цел да работят и да се реализират другаде. Не точно така стоят нещата за Добрин Йочев, който е само на 27 години, а вече от 8 г. живее в Германия. След завършването на средното си образование в Самоков в паралелка с интензивно изучаване на немски език, той решава да кандидатства и да учи в Германия. След успешно издържаните приравнителни изпити става ясно, че ще учи там. Сега живее в град Манхайм, на около 80 км южно от Франкфурт, където има известен университет, специализиран за икономически и политически науки. Завършва магистратурата си в съседния град, където има друго по-малко и по-практически насочено висше учебно заведение. Най-общо казано занимава се с бизнес информатика.
  Мотивацията на Добрин е желязна – образованието в Германия е на високо ниво, семестриалните такси са минимални, а дипломата от немски университет ти дава добри шансове за реализация в чужбина. Такова е неговото желание – да успее да си осигури добър стандарт на живот в Германия.

Скъпо ли е образованието в Германия? Осигурено ли е общежитие за студентите чужденци?

  В момента смея да твърдя, че дори е по-евтино отколкото в България. Заплащането за образование може да се раздели на две части – такси (Studiengebühren) и т.н. Studentenbeitrag, нещо като членски внос. Таксите в повечето случаи се определят от управляващата партия на провинцията, в която се намира университетът. Така наречената вноска студентите плащат независимо дали има такси или не. Техният размер отново зависи от това в коя провинция се намира учебното заведение и от самия университет. Обикновено става дума за около 100€ на семестър. През 2006 и 2007 година повечето провинции въведоха такси в размер на около 500€ на семестър, които обаче в последствие бяха премахнати през последните две години. Такси освен това плащат студентите, които удължават своето следване повече от нормалното – 10/12 семестъра или повече.
Относно общежитията – всичко зависи от това, с колко на брой общежития разполага даден университет. Има места, където общежитията са малко на брой и много студенти се борят за тях. В повечето случаи се проявява разбиране към студентите от чужбина и те получават общежитие сравнително лесно. За сключване на договор за общежитие е необходимо студентът да притежава банкова сметка в Германия.

Как се реализира един българин в конкурентната работна среда в Германия?

  Когато нужните знания и квалификации за налице, един човек винаги може да се реализира успешно. Работодателите държат студентът да е завършил сравнително бързо следването си. От голяма полза е практическият опит, който е натрупан по стажове по време на следването, както и престоят в чужбина. Имам много приятели и познати, които работят в големи компании и не чак толкова големи фирми в Германия, Швейцария, Австрия, САЩ и до голяма степен са доволни от своето професионално развитие. Стига да имаш нужната мотивация и квалификация, работа може да се намери винаги. Разбира се и конкуренцията е доста голяма. За едно място може да има повече от 100 кандидати. Фирмите обикновено пресяват най-подходящите на няколко етапа и преценяват кой кандидат ще е най-подходящ за тях. Някои професии като инженери и лекари са доста търсени.

Трудно ли се намират приятели? Имаш ли български такива? Има ли българска общност?

  Пак ще кажа – зависи от нагласата на човек. Приятели можеш да намериш навсякъде. В региона, в който живея, има няколко университета и същевременно голям брой български студенти – над 450. Съществува и българско сдружение на тези студенти, което се занимава с организирането на различни мероприятия – представления, благотворителна дейност, посрещане на новите български студенти.

Сподели за стандарта на живот. С какви средства може един човек да живее нормално в Германия? Каква е минималната работна заплата?

  Излишно е да споменавам, че България е най-бедната страна в Европейския Съюз и в сравнение с най-развитата икономика в Европа има съществена разлика. Минималната заплата в Германия от 2013 е 450€. При това, такава заплата се получава обикновено за ниско квалифициран труд и половин работен ден, т.е сумарно по-малко работни дни в месеца от нормалното. Друг е въпросът, че и тук има сива икономика и имигранти (преди всичко ниско образовани), които са готови или биват принуждавани да работят повече часове при по-ниско заплащане без договор. Средната годишна брутна заплата на работниците в Германия през 2012 е била малко под 29 000€ Разбира се, разходите също са по-високи в сравнение с България. Много хора в Германия живеят под наем и това е най-големият месечен разход. В града, в който живея аз, цената на апартамент под наем се движи между 7 и 12€/m2. За сравнение – в Мюнхен се плащат средно между 11 и 21€/m2. Съществени разходи могат да бъдат и различните застраховки, които сключва човек. Не е тайна, че германците обръщат особено внимание на тази тема и предпочитат да си осигурят спокойното съществуване, като сключват различни застраховки. Месечните разходи за храна може да варират, но на човек би трябвало да са му достатъчни около 200€ за хранителни стоки. Така месечните разходи за нормален работещ и донякъде пестелив човек (както знаем немците са доста пестеливи хора), притежаващ автомобил и живеещ под наем надхвърлят 1000€. Като цяло обаче студентите се ползват с доста привилегии – по-ниски цени на общежитията, намаления за картите в градския транспорт и други. В крайна сметка около 700€ би трябвало да достатъчни на един студент на месец. Ако обаче се набляга на купоните и честите посещения на магазините, тази сума бързо може да се окаже недостатъчна.
  За нашумялата наскоро тема в България за тока и ЕРП-тата, ще кажа, че тук всеки може да избира своя доставчик на ток. Съществуват десетки, ако не и стотици фирми, които развиват тази дейност и конкуренцията е много голяма. Ако човек не е доволен от цената, може да се премести при друг доставчик. Договорите са обикновено за по 6 месеца, 1 или 2 години. Средната цена на тока през 2012 е била 26,4 ct/kWh.

Преди време по телевизията имаше едно предаване на Тодор Колев „Как ще ги стигнем… американците?” Моят въпрос е – кога ще ги стигнем германците?

  Не знам, дали скоро ще ги стигнем, но едно е сигурно – ако искаме страната ни да се развива, трябва да се инвестира в образованието. Университетите трябва да се ориентират какви са търсенията на пазара на труда, а не да бълват висшисти, които в последствие работят нещо коренно различно или остават безработни. Да се положат усилия да се привлекат чужди инвестиции и да се задържат младите и образовани хора. Само така може да се изгради една средна класа, която да стане гръбнакът на тази държава. За съжаление, това е нещо, от което сме все още доста далеч. Една от причините според мен е нашият манталитет и начинът ни на мислене. Трябва да станем малко по-дейни, да се оплакваме по-малко, да отстояваме правата си и да не се оставяме да ни изнудват и мачкат.

Ти си млад и динамичен човек. От дистанцията на времето какви са твоите впечатления и съпоставка за живота тук и там?

  Къде по-бавно, къде по-бързо България се променя в положителна посока. Нужна са обаче още много подобрения във всички сфери и най-вече политическа воля за приемането на тези промени и развитието на държавата.

Ако имаш възможност, какво от тамошния начин на живот като организация би приложил тук?

  Много неща от това как е организирана успешно една държава, за да бъде максимално от полза на обществото могат да бъдат приложени и в България. Работещи модели съществуват. Въпрос на воля е да се приложат те и у нас, не толкова на пари.