Отново е време за път, събота рано сутринта. Днес тръгваме към Белоградчик. Името му е било Белград, Белеград, Белградин или Белградец, като различните автори от историческите документи използват различни имена. И в нас от беседата се създава нагласа за среща с нещо мащабно и старинно.
Белоградчик
Няма как да не направим асоциация веднага със скалите- най-голямата забележителност в Белоградчик и региона са уникалните образувания. Като каменен пръстен Мадоната, Монасите, Конникът, Ученичката, Дервишът, Мечката, Адам и Ева, Хайдут Велко, Замъкът, Овчарчето, Гъбите, Лъвът опасват града. Скалите придобиха международна популярност след като около номинацията им за едно от 7-те природни чудеса на света. Кампанията предизвика истински бум .„Непретенциозният” град може да се похвали със завиден потенциал- Белоградчишката крепост, Природонаучен музей, Астрономическа обсерватория, Художествена галерия. И това е място, където живеят около 5500 души! Приятно се изненадваме от центъра на града- без излишни ”красоти”, подреден с вкус и математическа прецизност на градския елемент.
Денят е специален- 22 септември, Денят на независимостта. Витае особено тържествената атмосфера. Всички знаем, че имаме час и половина престой преди да се качим към Скалите и се опитахме да усетим атмосферата.
Белоградчишката крепост
Крепостта съществува от I – III век след Христа. За да се укрепят по-добре в първите два века на своето господство на Балканския полуостров, римляните положили големи грижи за построяването на здрава укрепителна система и за прекарването на удобни пътища. Крепостта е трябвало да контролира тази част от пътя, прокаран от град Рациария (близо до днешното село Арчар, Видинска област). Римляните построяват най-високата част от крепостта, наречена Цитадела.
Разказът лъкатуши в интересни подробности около съдбата на крепостта. Разбираме, че през 1396 крепостта е превзета от османските орди и частично разрушена. Съдбата и определя важна роля по време на Сръбско-българската война /1885 г./, когато под стените и са разбити сръбските войски.
Черепишкият манастир
По програма ни предстои посещение на Черепишния манастир “Успение Богородично”, който се намира в уникалното със своето разнообразие на природни забележителности Искърско дефиле. Той е основан по време на царуването на Иван Шишман в подножието на високи скали с издълбани в тях стотици пещери.
Специално място там има Иван Вазов, именно в този манастир той написва разказа „Една българка”, вдъхновен от истински събития. В манастира има обособен Вазов кът, където видният български писател е писал своите знаменити разкази. Манастирът е спирка на Алеко Константинов, а като резултат се появява пътеписът му „Българска Швейцария”.
Манастирът има костница. Близо до него се намира местността Рашов дол, където се развива последното сражение на част от Ботевата чета с преследващите ги турци. В костницата в манастира и до ден днешен се пазят костите на четниците и на някои живели в манастира монаси.
Черепишкият манастир е може би един от малкото манастири в страната, който е бил закрилян от турците. Според легендата, Рушид бей имал дъщеря, която страдала от белодробно заболяване. Беят изпратил дъщеря си в манастира и тя успяла да се излекува. Оттогава турският бей обявил този манастир да не се пали, да не се претърсва и да бъде пазен. Къщата, в която се лекувала дъщерята, е наречена Рашидовата къща.
Много мила изненада от организаторите беше почерпката с бонбони и кафе в късния следобед. На тръгване човек си мисли колко бързо изтича един ден в обикаляне и събиране на фрагменти- впечатления и колко неща ще започни от тази есенна разходка из българско.
Пишем тези думи, за да покажем, че в България имаме толкова красиви дестинации, чието посещение не изисква кой знае колко средства и време. Ще продължаваме да ви „разхождаме” на места, от които имаме преки впечатления, за да пренесем атмосфера им, да станем посланици на нашенското и то да бъде видяно, разбрано и обикнато!
