DJ Ники Велчев: С касетките се работеше трудно, изискваше се предварителна подготовка

Илиян Чалгънов

Срещаме Ви с един диджей от златното поколение, когато касетите и ролките не са били чужди за никого в гилдията. Той е преминал през всички трудности и условности на комунизма и прехода, а в новото време е бил дори и заместник или в качеството на Арабел фон Караян, забавлявал царски и знатни особи с изтънчен вкус. За мен е огромно удоволствие да представя на Вашето внимание нашия гост в рубриката „Парти зона”  тази седмица – Ники Велчев:

Здравей! Кога стартира кариерата ти като диджей и как преминава тя до момента?

Кариера е силно казано. Започнах още като ученик. Първите ми участия бяха в десети и единадесети клас. Тук на времето се правеха конкурси в Младежкия дом, между младите диджеи и веднъж съм печелил такъв конкурс. Работеше се с касети и беше много по-трудно от сега, като и нямаше много музика по време на комунизма. По-сериозно взех да се занимавам в дискотеката на „Соколец”. Това е бившата „Мусала”, която горя навремето, след това го разрушиха и направиха „Соколец”. Сега на неговото място е хотел „Лион”. Имам един съсед, казва се Жоро Чавдаров – един от успешните диджей, който си завърши кариерата в „Черният тигър”. Именно той работеше в дискотеката на „Соколец” и в последствие се захвана с друг бизнес, а аз го замених във въпросната дискотека. Това се случи точно преди казарма.  След службата си продължих да работя там, а в последствие се преместих в „Олимп” и работих около две години. Следва период от още две години в нощния бар на хотел „Самоков” и четири години в хотел „Рила”. На по-късен етап работих и в „Хени”, а сега съм мобилен диджей. Вече има млади момчета, които си работят редовно, докато аз много рядко, в случай че някой се откаже някъде.

Казваш, че се е работело с касети преди време. Как се намираше музиката по време на комунистическия режим?

Музиката се намираше много трудно.  Аз имах късмет, че сестра ми беше състудентка с едно момче от Кюстендил, което вкарваше и записваше музика – Владо. Вкарваха музика на плочи. Бяха си хванали хора, които често пътуваха в чужбина. Разпространяваше се на ролки, на касети, кой с каквото работи и така зареждаха диджеите с добра и качествена музика. В ранните 90-те години излязоха компактдисковете и започнахме да работим с тях. Въпреки това в хотел „Олимп” се работеше с касетки, имаше и един англичанин Джеф, който правеше караоке всяка сряда вечер. Работеше с едни огромни караоке дискове. Можеше да се пусне с вокали, без вокали, на различни канали. В хотел „Самоков” работех с плеъри, после в „Рила” със „CD 302”, с пич контроли и биткаунтъри. Всичко си имаше. Този „Таскан” беше първият в България. Там имаше вече и лазери, като ефект.

Да те върна отново към касетите. Често ли се е налагало да се сменят или записват поради повреда на лентата, например?

Често се повреждаха по една или друга причина. Имаше ги само в „Кореком” и оттам се купуваха касети „TDK” с хром диоксид. Трудно се работеше с тях, като преди да започнеш беше необходим минимум половин час да си нагласиш песните и да превъртиш на точното място, защото в последствие нямаш време за превъртане. Ако се падне някой, който иска песен, намираща се на същата касета, свиреща в момента няма как да стане. Трябва да изчака поне 1-2 песни, за да можеш да реагираш.

А днес как стоят нещата?

Озвучавам от време навреме, но основно си работят младите колеги. Те са мотивирани, нахъсани, купили са си апаратура и си бачкат.

С какво друго се занимаваш в момента?

Занимавам се с диагностика и тунинг на автомобили. Основно на приятели, то и това ми е хоби, както диджейството.

Имал ли си труден момент в практиката ти като диджей, който да е останал в съзнанието ти до днес?

Едно време, в мутренските години, беше по-напрегнато. Имало е трудни вечери, но не е било нещо сериозно. За тези, за които пише в книгите си Христо Калчев съм присъствал на тяхно парти. Това е т.нар. престъпен контингент, от които вече половината ги няма.

Каква музика обичаш да слушаш, когато си сам?

Слушам и с това се успокоявам. Музика от сорта на „Симпли Ред” – от едно време.

Кое е най-доброто парти, което си правил?

Това е момент, който се е запечатил в съзнанието ми с комичен елемент в него. Става въпрос за афтър партито след сватбата на княгиня Калина в хотел „Рила”. Тогава работех в нощния бар, а сватбата беше в Царска Бистрица. Барът беше пълен с елитни и знатни особи и трябваше да дойде Арабел фон Караян да озвучава. Но тя не се яви и аз озвучих партито. После във вестника писаха, че диджей е била Арабел фон Караян. На другия ден моите приятели ме скъсаха от шеги с думи от сорта ”Арабел, къде ходиш”. В случая, вестникът е имал предварителна информация, и е бил готов за печат, когато стана ясно, че всъщност Арабел няма да озвучава партито. Въпреки объркването, партито беше на ниво. Пусках им музика по тяхно желание – от 60-те години и беше много хубаво. През останалото време в самия бар идваха всяка събота изпълнители, след ски вечерите в петък. Идваха много български групи и от поп-фолка също. Имаше интересни моменти.

Работиш ли по новогодишнте празници?

Да. Тогава е най-добре платено и има глад за диджеи както в Самоков, така и в Боровец. Канят се колеги от Стара Загора, Пловдив и къде ли не.

Какво е твоето мнение за чалгата?

Не я обичам, но я пускам. Чалгата се видоизмени много, в нея започна да се налага повече поп звученето. Залага се и на румънски композитори.

Може ли да се живее добре като диджей, да се издържа човек от това хоби или професия?

В нашия район – не. В големите градове –да. Тук заплащането е ниско, а колегите в бранша са доста. Ако имаш по минимум две участия в седмицата може да живееш що – годе добре и пак зависи къде си и как се заплаща. Има и такива, които само и само да се изяват ще работят и без пари.

С какво трябва да работи истинският диджей, според твоето виждане?

Задължително с грамофони, но това не можем да си го позволим. Това е най-качественото и като звук, и като бас. В момента иначе най-удобно е контролерчето, дърпаш от компа и си бачкаш.

Успяват ли хората да ти влияят на работата или просто се абстрахираш от тях?

Не може да не ти пука, но трябва да се абстрахираш и да си в добро настроение винаги, тъй като го предаваш на хората. Има дразнители, но трябва да не мислиш за тях. Много е лошо, когато колеги дойдат в заведението и слушаш как започват да пускат разни лафове от типа на „стара е музиката” и т.н. Това е най-неприятното от всичко.

Как стоят нещата в заплащането? Едно време ли е било по-добре или сега?

Едно време със сигурност беше по-добре платено по простата причина, че имаше някакъв стандарт и се държеше на него. Сега има колеги, които подбиват цените, но това си е техен проблем. Щом могат да се издържат по този начин няма проблем.

Как ги виждаш така наречените бакшиши? Има ли го все още това явление на добра воля от страна на клиента?

Напоследък няма и това е факт. Най-добри бакшиши се взимаха през 90-те години, когато народът беше като отвързан. Всички тръгнаха по заведенията и бакшишите бяха често срещано средство за стимул на диджея. Тогава никой не чакаше заплата или хонорар, всеки разчиташе на бакшишите. Сега договаряш висок хонорар, защото не е сигурно дали ще вземеш нещо повече. Особено т.нар. фирмени партита, където всичко им е платено, бакшиш няма.

Къде в Самоков или Боровец би работил винаги, ако отново ти се отдаде възможност?

Ами „Хени” ми харесва в Самоков. Там съм работил доста години и като обстановка е много добро. Озвучаването също е страхотно.  За Боровец – хотел „Рила” си ми остана на сърцето, тъй като съм имал много хубави моменти.

Кой е най-актуалният стил музика в момента? Следиш ли тенденциите?

Турските диджеи са много актуални в момента. Хаус с етно елементи,  цигулки и виолини.

Голяма ли е конкуренцията в Самоков и има ли колегиалност?

Лоялност не знам дали има, но конкуренция има със сигурност.

Кой е най-опитният диджей в Самоков, ако изключиш себе си?

От тези, които работят сега виждам диджей Айвън, като най-опитен и подготвен, още от едно време. Започна малко след мен и дълги години наред все още е фактор.

А от младите кой се отличава?

От младите Джунджи добре работи, има участия постоянни. Това също е сериозен фактор. Щом от едно място те викат постоянно, това означава, че се справяш добре.

В заключение какво искаш да кажеш на нашите читатели, колеги или приятели?

Да обичат музиката и да не мислят за пари. Това пожелавам и препоръчвам на колегите. Страстта преди всичко!