Животът извън граница е голямо предизвикателство за почти всеки човек. В търсенето на нови хоризонти се отправят немалък процент българи, с надеждата за по-добър стандарт на живот. Често обаче това се оказва само химера, а истината е далече по-горчива. Хората, които гостуват на Проект „Емигрантът” всъщност разказват една действителност, в която трябва да си много пробивен, за да се докажеш и да си успешен. И че каквото и да правиш, и колкото и да си добър в това, с което се занимаваш, си оставаш чужденец въпреки усилията.
Така започва и историята на Деси Граховска съвсем малко по-далече от България, всъщност на 50 км от южната ни съседка Гърция. Ако кажем история на една граница разстояние, няма да е грешка. От 21 години Деси живее в град Серес, Гърция. Като тя самата казва „половината ми живот е минал в Самоков, другата в Гърция”.
Любовта, за която
няма граници
Заминаването й е продиктувано от любов или по друг начин казано-любовта е двигател на доста от промените в живота на човек. Преди това Деси никога не е мислила, че ще живее на място, различно от България. Може да се каже, че се е чувствала комфортно тук и нищо не и е липсвало или теглило навън. „Нито съм имала подобни желания, нито някога съм мислила, че ще живея на друго място, още повече в друга държава. Просто се омъжих за грък. Заминаването ми категорично няма нищо общо с това, че тук не ми е харесвало или не съм имала хубава работа. Напротив, тогава работех като администратор в хотел „Рила” и се чувствах добре, но любовта си е любов”, заключава Деси. 
Историята с нейния мъж Нико започва, когато тя отива със семейството си на почивка при познати в Гърция. Там обща приятелка ги запознава. Така съвсем естествено започва да се пише тяхната любовна история, под формата на писма на различни езици. Днес толкова години по-късно имат дъщеря- Клеопатра на 17 години, и устроен живот в град Серес – „много хубав и тих град, който няма нищо общо с Атина и Солун, където са размириците”, споделя Деси.
Езиковите спънки срещу ината
Всяко начало на съвсем различно място е осеяно с перипетии, особено ако съществува и езикова бариера. Деси се сблъсква точно с този проблем – чужденка, на непознато място, без да знае език. Сега с усмивка си припомня миналото, което определено не е било лесно. Раздялата с близките и коренно различната среда са препъни камъчетата за всеки чужденец.
„Беше трудно, ама много трудно. Гърците като народ са големи националисти. Когато чуят, че си българка, веднага ти лепват етикет. Когато аз отидох да живея в Серес, българките не се носеха с добра слава… Език не знаех изобщо, опитвах се да науча по нещо и когато исках да кажа някоя дума на гръцки, ми се смееха. Това беше много обидно за мен. Една година не проговорих гръцки, на следващата го знаех перфектно и никой не ме питаше вече откъде съм. Изучих правописа и сега пиша много по-правилно от тях. Те имат голямо самочувствие, но са много неграмотни. Може да се каже, че научих езика на инат ”, разказва Деси.
Да се установиш и да си намериш
работа
Освен езиковата бариера, след това работата се оказва другата трудност. „Определено първите години бяха много трудни, две години стоях без работа. Започнах първоначално в завод за дрехи, като качествен контрол за дефекти, в колектив почти изцяло от жени. И там, когато разбраха, че съм българка, зад гърба си чувах какво ли не…”
Оттогава Деси е сменила доста работи, била е три години фотограф, после в завод за дрехи, в магазин за мебели, докато намери подходящата работа. И така вече 11 години изкарва прехраната си в една от най-големите вериги магазини за бяла и черна техника в Гърция.
За дома – тук и там
Няма как в контекста на разговора да не стане съпоставка между живота там и тук. Въпреки че българите почти винаги сме настроени отворено за външното и затворени за нашето си, и тревата навън винаги е по-зелена, а небето по-синьо… Животът не е само розови краски, сменяйки позицията България/чужбина. Не е по-различна ситуацията и в Гърция, която традиционно свързваме с острови, антична култура и таверни. От новините често чуваме за стачките в нашата съседка, които като епидемия се пренесоха и тук. Ето какво разказва Деси: „В момента в България можеш да си намериш по-лесно работа, отколкото в Гърция. Гърците много стачкуват, но нищо не се променя. На организирани действия излизат най-бедните от населението. От две години и половина коренно се промени животът в Гърция, заплатата ми падна наполовина. На семейството ни помагат свекърът и свекървата. 
По принцип цяла Гърция е така устроена: по-възрастните помагат на по-младите”.
Деси не спестява истината относно живота извън пределите на родината. Споделя открито за проблемите и трудностите пред всички, избрали емигрантството като начин на живот. „Като емигрант не мога да се определя, просто съм чужденец. Колкото време съм живяла там, толкова съм живяла тук. Въпреки че имам гражданство и гръцка книжка, аз пак съм си чужденец”, казва тя. Деси вижда бъдещето, изпълнено с много трудности.
„Гърците са алчен народ, искат да взимат, но не й да дават. Оттам започват техните проблеми, големи националисти са. Така по-трудно става промяната. Знаят, че няма да има промяна и нямат право и пак стачкуват. Струва ми се, че в България ще стане като в Гърция, такива са моите опасения. Дано съм лош пророк!”
Относно туризмът Деси е скептична, казва че главните посетители на Гърция са българи и румънци, даже доста българи са си купили къщи на морето и на границата. „Вътрешен туризъм има, но външен няма толкова. Скъпо е в Гърция и процентът на бедните се увеличава. Страшна безработица е в момента, мисля че 30% са безработните, което определено е един много висок процент.”
За Самоков с носталгия
Макар че вече около 20 години Деси живее в Серес, тя все още изпитва носталгия към родината си и към Самоков. Старае се да си идва колкото се може по-често, но заради работата си не успява. Според нея Самоков се развива и вижда доста млади хора, които са останали тук. „По-хубава си е планината. Никога не съм обичала морето. Планината си ме привлича и ми е жал за ските, че нямам възможност да карам. Като България втора няма, изпитвам носталгия. Това да си в друга държава без близък човек е много трудно, разбира се това зависи от човека и в каква среда попаднеш. Някои хора лесно се приобщават. Ние самоковки сме си малко инати”, с леко намигване казва Деси.
Самоков за нея е родно място и убежище. Винаги се радва, когато си идва и споделя миговете с близки и приятели. Мислила е да доведе семейството си тук, но в момента, основното, което я спира е дъщеря й Клеопатра. Тя е родена там, там са приятелите и училището й, т.е целият и съзнателен живот. А и самата тя сега има добра работа и подреден живот в Серес. Затова Деси все пак си оставя една отворена вратичка – един ден да се върне, тук, на мястото, на което принадлежи.
„Откъсването от корените никак не е лесно. Колко пъти съм казвала на мои приятелки никога да не пускат децата си далече от тях, дори в друг град. Същото мисля сега и за моята дъщеря.”
