Дестинацията България – Самоков се оказва привлекателна и за последните гости по Проект „Чужденецът. Новите самоковци”. Дейвид и Лин Дийкин идват от Англия, югоизточен Лондон. И двамата са били ангажирани в сферата на банковото дело. Кризата и тежкото финансово положение допринасят за избора им да сменят посоката, да потърсят различно и спокойно място да изживеят старините си.
Преди седем години те решават, че вече е време да променят местоположението си. Омръзнала им е динамиката на големия град и търсят нови възможности и места. Започват да избират подходящо място, което по-късно да нарекат свой дом. След търсене в интернет и разглеждане на различни форуми с мнения попадат на няколко варианта- Канада, Франция и България. Оказва се, че цените на земите в другите две държави са много високи и след продължителна обиколка не успяват да изберат подходящото място. От различните форуми успяват да се свържат с други чужденци, една част от тях са се заселили трайно тук, други пък са идвали на почивка. Интересното е, че се свързват със семейство Спенс, които попадайки в нашия регион (с. Райово) се влюбват в спокойствието и красотата на природата и остават за постоянно, те са и едни от основните „виновници” семейството на Дейвид да се засели точно в самоковско.
През 2005 година Дейвид и Лин Дийкин посещават за първи път страната ни. Единственото, което са знаели, че сме в Европейския съюз… и къде точно на картата на света се намираме. Историята им в България започва доста нетипично, даже малко комично. Кацайки на летището в София,те си наемат кола с идеята да дойдат в Самоков и да се срещнат с други чужденци, които живеят тук. Но объркват пътя и вместо в Самоков попадат в Герман. Разбрали, че не са на точното място спират на един паркинг с надеждата някой да ги упъти в правилната посока. Но там срещат само един полицай, който не говори английски. В този момент от някъде се задава пиян на колело, който челно се удря в наетата от тях кола и й счупва стопа. Всичко това става пред очите на полицая. Езиковата бариера не позволява да се разберат, но пък успява да направи ситуацията още по-нелепа и смешна. След два часа все пак Дейвид и Лин поемат в правилната посока. Излизат с усмивка от цялата ситуация и с готовност да продължат пътя си.
Когато ги попитах за първото нещо, което им е направило впечатление тук, без дори да се замислят, отговориха слънцето и планината – основна предпоставка да изберат точно България и неслучайно самоковския район. Харесва им Боровец. Обикалят селата наоколо. Когато попадат в село Радуил,виждат колко е подредено и чисто, колко красива е природата и още веднага откриват своето място. Своя дом. Търсели са точно такова местенце, малко и приятно. През целия си живот са живеели в градове, сега са търсели къща в селце.
И така вече шест години живеят в село Радуил. Това, което имат им е предостатъчно. Определят себе си като саможиви и интровертни хора, обичащи домашния уют. Разказват, че в Англия животът се върти около работата, дома и супермаркета, понякога се случва да избяга от обичайния ритъм с разходка или на фитнес. Свикнали са с подредения начин на живот, включващ много правила и забрани, трябва да си внимателен какво говориш, какво снимаш, всичко е свързано със сигурността. Няма я тази свобода като тук, животът там е като под наблюдението на Биг брадър.
Дейвид споделя, че проблемите тук не се различават от тези в Англия, особено що се отнася до младите. Според него основният минус на младите хора и тук и там е, че не се интересуват от политика, а ако това се промени животът им ще тръгне в друга по-добра насока, трябва да отстояват правата си. Говорим за демокрацията и Дейвид казва, че тя е нещо много интересно и относително. И разбиранията за нея са доста полюсни.
Имат един син и една дъщеря. Пътуват, за да ги виждат 3-4 пъти годишно. Майката на Лин има къща в Гуцал. Засега виждат живота си тук. Срещат малки спънки в езиково отношение, но те са преодолими с един разговорник. Българският за тях е труден, защото го намират за доста различен от другите езици. Споделят, че първата научена от тях дума е „благодаря”. И това ако не е добро начало за научаване на езика!
Дейвид е пенсионер в момента и запълва дните си в собствено ателие за снимки. Свободното си време прекарва с книга в ръка, любувайки се на планината и нейното спокойствие.
Обиколил е – Филипини, Япония, Египет, Индия, Непал, Тайланд, Турция, България, Гърция, Италия, Франция, Швеция, Швейцария, Белгия, Дания, Англия, Канада, САЩ – успешно съчетавайки работа и почивка. По-лесно е да избрoи в коя част на света не е бил. Казва, че има места, на който не би живял като Токио например, намира го за шумно и динамично място. Културата също е много различна. По същия начин определя Филипините и Тайланд – чужди и далечни. А България е мястото, на което е останал най-дълго и със сигурност не е случайно. Животът тук е по-спокоен, трафикът не е толкова голям, а хората са отзивчиви и любезни към тях. Ако трябва да сравнява България с другите страни, в които е бил, казва че бюрократичните спънки са много и те правят по-тежък живота ни. Друго, което му е направило впечатление е, че българите не живеем с усещането на европейци, каквито всъщност сме. Но усеща развитие и промяна за тези шест години, прекарани по нашите земи.
Единственото притеснение, което Дейвид изпитва, е свързано с евентуалното оттегляне на Великобритания от Европейския съюз, което ще окаже сериозно влияние на останалите страни членки. Освен това ще се затрудни още повече достъпът до острова, което пряко ще повлияе на семейството на Дейвид и виждането му с близките. Засега обаче това е само хипотеза, остава му да се надява, че това няма да се случи и да се наслаждава на живота си тук.
