Проект "Чужденецът"

Дейвид и Дана Спенс/ ови от с. Райово

“В България се чувстваме добре”, с това изречение започва нашият разговор с поредните лица от Проект “ Чужденецът. Новите самоковци ”. От 15 години семейството на Дейвид и Дана опознава страната ни и върви по тесните пътечки на нашата народопсихология. Оставят родния си  Линкълншир (Англия) и избират съвсем инцидентно едно малко парче земя, в което обаче намират уют и създават нови приятелства. Трайно са по нашите земи от 1994 година, като 5 години прекарват в Банско, 1 година в Добрич и 9 години в самоковско. И това семейство, подобно на другите чужденци, населяващи региона, попадат тук случайно или по работа, и се влюбват. Влюбват се в красивата природа, в спокойния начин на живот, в доброто и топло отношения на местните жители. Споделят, че за да разбереш българите като народ не е достатъчно само да прекараш една ваканция тук, необходимо е да останеш и да делите един въздух. За това да си чужденец и да се опитваш да развиваш бизнес в България и в частност Самоков, за езика, кухнята и възгледите им за живота на местна почва, разказва Дейвид Спенс.

За първи път, когато идва в България, Дейвид попада в Банско. Всъщност идването му тук е свързано с бизнес дела. Целият му съзнателен живот преминава в дърводобивния бизнес. Бил е 47 години в тази индустрия. Регистриран е в ООН като експерт по горите, в Британския институт по дървесина, работил е в развиващи се държави като Гана, Гватемала, Бразилия, Перу, всеки щат в САЩ. “Дойдох в Банско за 3 седмици с британски инвеститори, които имаха дърводобивна фабрика там. Искаха да видя какво мога да направя, с какво мога да помогна. И аз се влюбих в България. Убедих инвеститорите да вложат повече пари във фабриката и ние развихме много по-голяма дърводобивна дейност в Разлог. След време, обиколихме страната и намерихме Самоков. Беше по-лесно да се работи с Горското в Самоков, отколкото с това в Банско. По едно време изнасяхме оттук за САЩ! Но цената на долара започна да пада и инвеститорите решиха, че ще затворим врати и ще приключим с бизнеса. Обаче жена ми и аз харесахме Самоков и региона много повече от Банско. Банско беше твърде комерсиализирано и доста застроено. Ние харесваме начина на живот тук, в Самоков. Хората са по-дружелюбни ”, разказва първите си впечатления Дейвид.
 Семейство Спенс предпочитат спокойния и провинциален начин на живот. Ето защо, когато търсят къде точно да се установят в района избират с. Райово. “Огледах се наоколо и гледката ми напомни за дома.”- по този начин Дейвид Спенс обобщава избора си. Казва също, че тук съвсем бързо създава приятелства и хората го приемат като брат. Въпреки, че животът му е минал в пътуване и е попадал и на далече по-развити места от нашата страна, той прекарва най-много време извън родината си (общо 15 години) тук. Това не е случайно.
”Считам България за мой дом. Не желая да живея другаде. Хората правят едно място толкова уютно. Когато не знаех български език съм си мислил, че нямате чувство за хумор, но после разбрах, че не е така и вашият хумор е много близък до нашия”.  И продължава, че за да опознаеш България и българите е необходимо време. “Тук начинът на живот е следният – “не ми е добре, но такъв е животът-какво мога да направя аз?!” Вие сте приемащи хора. Обаче, когато бях в Англия и й предстоеше да се включи във войната с Ирак, 2 милиона души излязоха на улиците на протест. Трябва да разберем, че промяната зависи от самите нас. Обаче, когато при вас има стачка, примерно за цената на горивата, вместо да блокират офисите на правителството, вместо да се блокират станциите или рафинериите, те блокираха нормалните хора, които искаха да си свършат работата в дадения ден. Протестът е правилен, но стратегията е грешна. Просто не купувайте гориво. Блокирайте фирмите, прекарващи горивото, наистина ги наранете. “
На въпроса каква е основната разлика между живота у нас и в чужбина, Дейвид не мисли дълго и заключава, че разграничаването е в разбирането за демокрация и в начина на взимането на управленските решения. Казва, че тук демокрация съществува и ако решиш да промениш цвета на къщата си например, просто го правиш. Не е необходимо да вземаш разрешение от съответната община. Намира разлика в начина на управление на българското правителство: “Тук нещата изглеждат повече като страна на народа. Ако слушам Бойко Борисов, аз го разбирам, той е като мен, като вас, но ако слушам Тони Блеър, например, за мен той е арогантен лъжец. И въобще не му вярвам. Слушам го и той е като един от тези евангелисти, като един от  свидетелите на Йехова. Всички могат да отидат в Рая, ако вярват на Тони Блеър. А тук вашите политици изглежда сякаш са хора от народа. Сега след прехода, България все още има дълъг път да измине. Но определено се развивате, може да е бавно, но промяна има. Правя си изводи от цялото време, което съм прекарал тук, а то не е малко.”
Намира промяна и в нашия град, отбелязва големите търговски вериги, кръговите кръстовища, облика на центъра, пътищата. Семейство Спенс /ови, както самите те на шега се наричат, харесват селото, в което живеят. На гости са им идвали и техните деца – две момчета от първия брак на Дейвид и момиче и момче от първия брак на Дана. Всички са посещавали България многократно и винаги им е приятно да идват пак и пак. Тук им е спокойно и уютно. Дейвид е човек с различни интереси – политика, религия, история, има собствени публикации, свързани с дърводобива и книга за престоя си в Иберия. Не е изключено един ден да напише книга за България.

За “новите самоковци” този въпрос не стои на дневен ред, за себе си те са наясно, че искат да останат. Харесва им българската кухня и казват, че никъде другаде няма такива вкусни домати и сирене. Природата също ги привлича и мислят, че не използваме пълния капацитет на близостта си с курорт като Боровец. Смятат, че правителството не прави достатъчно по въпроса за привличане на чужди инвестиции за страната ни. Но определено се върви по пътя на промяната.

 “Нямам вече връзка с родината си. От всички места, на които съм бил, единствено тук се чувствам у дома си. Когато отида до Англия всеки път се сещам защо напуснах. След 1985 не съм прекарвал повече от 3 седмици там. Качеството на живот, а не материалното е важното. В Англия за 3 години нямах нито един приятел, а тук за 2 месеца се сприятелих с повече хора, отколкото през целия ми живот! Няма значение да ли си беден или богат-качеството на живот не зависи от парите, а от хората.”, обобщава за финал Дейвид Спенсов.

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close