Дървени истории
Доживяхме и това – прокуратурата да проверява общинското горско.
И сигурно има основание, защото цяло лято самоковци така и не разбраха ще могат ли да си купят дърва на 36 лв за кубик или не. Държавата в лицето на Мирослав Найденов казваше да, но тук в Самоков от общинското горско казваха не.
Първо нямаше дърва, после нямаше кой да сече, а накрая уж имаше само за социално слабите, все едно, че останалите хора не си плащат данъците и нямат право да се възползват от услугите на това ведомство, а после изобщо не беше ясно за кой има и за кой не.
Оправданията на ръководството на лесничейството станаха полюсни и противоречиви. Дори направихме експеримент, в който си подадохме заявление, в което желаем да си купим 10 кубика дървесина, само толкова са били разрешени. Дадоха ни входящ номер, оставихме телефон за контакт, на който и до днес ни търсят.
Засрамете се, уважаеми ръководители!
Изведете ясни и точни критерии, за да знаем можем ли да си купуваме дърва от вас или не.
От друга страна гората е станала на клечки за зъби – и пак, съгласно обичайното оправдание, не е ясно кой е виновен. Тука изобщо не е ясно кой за какво отговаря. Слушаме мрънкане и оправдания по заседанията на общински съвет. И както казват хората „Те го плюят, то си мисли, че това е светена вода”.
И така историята бясно се завърта като развалена плоча за кой ли път. Така ще си говорим, докато не остане гора или докато почнем да внасяме дърва за огрев от Гърция!