Даниела Георгиева: „Аз съм един щастлив ръководител”

Анна Манова

Вече 30 лета, неуморно и всекидневно, ръководителят на ДВГ “Медени звънчета”  към ОУ “Митрополит Авксентий Велешки” г-жа Даниела Георгиева „плете“ тънката нишка на фолклора. И всяка година добавя по нещо от себе си – в началото задълбочено изучаване, труд и ентусиазъм, след това професионализъм, желание. Онзи фин усет да знаеш кое дете е талантливо и  музикално, и да подбереш автентичния фолклор, който да „нагласиш“ на струните на малката му детска душа. Ама така, че да му „легне“ на сърце и където и да ходи, каквото и да прави, този фолклор да бъде закодиран във вените му като послание.

Началото е 1991 година, есента. В едно от най-големите основни училища в града, познато тогава като „Самоковска комуна“, от две години са сформирани паралелки по изкуства – изобразително изкуство и музика. Директор по това време е г-жа Евгения Попова. Появата им дава нов дух и нови възможности за много деца с таланти в тези области. През същата година е сформирана и вокална група, в чийто репертоар присъстват единствено детски и училищни песни. Зад създаването й стои едно семейство музиканти, вдъхновители и професионалисти – трудът на семейство Даниела и Георги Георгиеви. Няма си още име. И така до 1993 година, когато Детската вокална група тръгва в друга посока и преоткрива най-голямата ни сила, достигнала дори космични висоти – българския фолклор. След известно чудене се появява най – подходящото име – „Медени звънчета“. Името на групата олицетворява звънливите гласове на националната ни идентичност.

Много или малко са 30 години?

Когато кажем тридесет години е доста солиден период, но за мен мина като един миг. Сякаш вчера сформирахме тази група и взехме решението да се насочим към българския фолклор. Работата така ме увлича, че този активен процес прави нещата да изглеждат все едно, че наистина са един миг.

Какво голямо удовлетворение имам, когато след лутането, търсенето и усъвършенстването на новия състав нещата се получат. И няма значение къде пеем – дали в училище, в града или на конкурс, се стараем да дадем най-доброто от себе си. Винаги съм казвала, че учениците трябва в рамките на три минути, толкова е продължителността на две а капелни автентични песни, да покажат това, което сме работили с месеци, а защо не и като година.

Прометят ли се с годините учениците, които преминават през Детската вокална група?

Децата се променят, но аз винаги търся в тях да бъдат отговорни, да имат някакви певчески заложби. И с редовни посещения и занимания те надграждат. В един момент те стават водещите и дори помагат за обучаване на новопостъпилите.

Групата се утвърждава благодарение на изпълнения на автентичния български фолклор главно от самоковския край. Това ли се оказа ключът към успеха и множеството отличия през годините?

Да, залагаме на автентичния традиционен фолклор. Изпълняваме песни, които не са известни. Макар да се е случвало да откривам песен, която вече знам, но с друг текст. Тук диалектът е водещ и мелодията на някои места е променена. И това ме кара да я предпочета.

Много съм щастлива, че съм намерила правилния път, защото виждам как този непознат за децата фолклор започват да го изучават и той в един момент им носи удоволствие.

Имате ли поредстава колко ученици през годините са били част от историята на ДВГ „Медени звънчета“ и дали някои от тях са продължили професионално пътя си в тази насока?

Нямам представа за точна бройка на децата, които са били част от Детската вокална група. През годините има текучество, което се дължи на това, че започвам с деца в 5. клас. Идва някое дете, по някаква причина не успява да се справи или не е достатъчно дисциплинирано и си тръгва. На негово място застава друго. Тъкмо се напаснат и в 7. клас завършват.

Не са малко децата, които са преминали през групата. Докато бяха музикалните паралелки в училище имаше деца, които продължиха с народна музика или с даден инструмент. Имам ученици, които завършиха в Широка лъка, в Кюстендил, има и със завършено висше музикално училище, други са ми вече колеги. Мисля че това е достатъчно, за да бъда горда от това, че имам последователи.

Какво накара един класически музикант да се насочи точно към фолклора?

Работата ме накара. Мъжът ми беше гайдар. Той свиреше непрекъснато, а аз се чудех в коя стая да се скрия и да не го слушам, защото гайдата е силен инструмент. Тогава ми беше непонятна тази музика. Но условията на работа, които ми се предоставиха, ме накараха по-сериозно да подходя към изучаването му. Водеща роля при мен изигра работата ми с женската певческа група от село Говедарци. Бях изумена, когато отидох като бъдещ ръководител още в началните репетиции. Спомням си, че ги помолих да ми изпеят традиционна песен. И чувам как си казват: „Аз ще викам, ти ще влачиш“. Поемат въздух и започват. Това е съвършенство. Нямаше един фалшив тон. Единствено само ако забравеха по някоя дума от текста, но интонационно – перфектно.

Какво е за Вас фолклорът?

Като класически изпълнител дълги години съм слушала и съм свирила предимно класически произведения. След това започнах да изучавам фолклора, защото трябваше първо аз да го разбера, за да мога да го предам правилно на децата. Затова в една зряла възраст, преоткривайки фолклора, аз погледнах по друг начин на него. И сега се усещам, че предпочитам да слушам народна музика пред класическата. Може би са равнопоставени, но с едно рамо по-нагоре е фолклорът. Благодарение на дългогодишната ми работа върху местния фолклор се усещам, че имам предпочитания към местната ни фолклорна област.

Кое е нещото, което толкова силно Ви впечатли в автентичния фолклор от самоковския край?

Тук е много характерен двугласът. Много често първи и втори глас се доближават един до друг, като два съседни тона и когато се изпеят много точно и с един много звънлив глас, имам чувството, че напомнят звънци. Това създава едно напрежение. И е много трудно единият глас да не се влияе от другия. Аз съм много щастлива, че мога да предам тази специфика. Може би и това е причината на всички конкурси, на които се явяваме да нямаме алтернатива. Ние нямаме конкуренция в България. Толкова малки деца да изпълняват този старинен фолклор, който сме наследили от бабите.

Интересен факт е, че момичетата от ДВГ ‚Медени звънчета“ изпълняват и църковни песнопения. Това как се случи?

Това се случи преди седем или осем години по една идея за отбелязване на Празника на християнското семейство. Открих, че много лесно се получва. Ние изпълняваме църковно исонно пеене – там е двуглас, който е близък до шопския двуглас. Единственото затруднение в старинното църковно пеене е езикът, самият текст, но и това се научава.

Няма как да не спомена и фанфарния оркестър, който се превърна в емблема както за ОУ „Митрополит Авксентий Велешки“, така и за град Самоков. Той сякаш дава добавена стойност на различните общински тържества.

Много се гордея с фандарния оркестър. Радвам се, че по проект успяхме да закупим новите инструменти. По този начин разширихме дейността и се увеличи броят на фанфарния оркестър. Удовлетворена съм, че в рамките на една учебна година мога да науча петокласници на всичко което трябва да могат да правят. Фанфарният оркестър е нещо, което го нямаше в града.

И за финал на нашия разговор, след толкова професионални признания и успехи, какво си пожелавате?

Пожелавам си здраве, а всичко друго си го мога – къде повече, къде по-малко. Мисля че се справям. Аз съм един щастлив ръководител, който успява през тези три десетилетия, въпреки смяната на състава, на поколенията и на различните гласови възможности на децата, да запазя едно много добро ниво на групата. И това винаги се отчита, когато ходя на конкурси. Има конкурси, на които се явявам от 10 години. Организаторите и журито виждат, че има смяна на децата в групата, но те пеят винаги отлично!