-Г-жо Стефанова, собственик сте на Хранително-вкусов комплекс, как се справяте?
-С много усилия, като навсякъде.
-Какви са наблюденията ви към днешна дата?
– Забелязвам, че хората са доста обезверени. Много рядко да влезе някой усмихнат. Най-вероятно една от причините за това е тежката зима. По-възрастните хора споделят, че такава студена и люта зима не е имало от 1954 г. Въпреки това съм оптимист.
-Поддържате ли отношения с големите търговски вериги?
-Не зареждаме търговските вериги. Личните ми предпочитания са насочени към кварталните магазинчета. Знам, че собствениците на тези обекти полагат усилия, постигнали са нещо, и най-малкото си плащат осигуровките. Много хора пазаруват и от големите вериги, но главно когато има някакви промоции.
-Ще се променя ли цената на хляба?
-Цената на хляба не е променяна много отдавна. За сравнение мога да кажа, че 1-1.20 лв. струва хляба в град като Сандански. Нали знаете конкуренцията каква е? 10 или 20 стотинки понякога са от голямо значение.
-Правите и доставки за селата?
– Като цяло селата обезлюдяват. Известно оживление има през лятото. След като завършат училище децата отиват при бабите и дядовците на село. Това се забелязва и при нас.
-Проблем с кадрите имате ли?
-Не обичаме да сменяме доставчиците и работниците. Доказали сме се пред тях и те пред нас.
-Кризата как ви се отразява?
-Все още се задържа тази криза. Определено си личи, че хората нямат пари. Известно раздвижване се наблюдава главно около абитуриентските балове.
-Съжалявате ли, че сте избрала Самоков като място за своя бизнес?
-Никога не съм съжалявала. Всички в семейството ми сме родолюбци, обичаме Самоков и България. Смятам, че дърво без корен не вирее. Самоков е хубав град, но просто за някои неща е нужно малко повече съзнание.
-Има ли бъдеще Самоков като туристически град?
-Има. Ако не се допусне прекалено застрояване.
