-Как решихте да създадете собствен бизнес?
-В ония години не беше много трудно. Хората имаха пари, пазаруваха. Предлагахме нещо ново за града, с разнообразен асортимент и добро качество.
-Какво се изисква, за да се задържиш 20 години на пазара?
-Силна воля и любов към професията.
-Това сбъдната детска мечта ли е?
-Може би.
-Планирате ли разширяване на производството?
-Умувам, но на този етап се въздържам. В момента пазарът е много свит, обемът на работа е малък. Това, което предлагаме е вид лукс. Хората си позволяват нещо вкусно и сладко само в определени случаи и по конкретни поводи. Не е като хляба, който е необходимост.
-Промениха ли се изискванията на клиентите през годините?
-Определено има хора, които търсят качеството. Поотсяха се. При нас масово пазаруват софиянци.
-Следите ли тенденциите в сладкарството?
-Посещаваме курсове, обучения. Информираме се за новите материали, продукти и технологии. Почти винаги се намира нещо, което да се приложи в производството.
-Работите и по програми, помагат ли ви?
– Ползвала съм безработни лица от Бюрото по труда, което е сериозна подкрепа за един малък бизнес. От голяма полза е да ти поемат осигуровките и заплатите на част от работниците за период от шест месеца.
-Как виждате себе си и фирмата, която ръководите след 10 години?
-10 години са доста време, не мога да прогнозирам.
-Защо избрахте Самоков?
– Аз обичам по-спокойните места. София не ме блазни.
-Имате ли девиз или максима, които да ви служат като отправна точка?
-Никога не се обръщай назад и продължавай напред. Трудности винаги ще има.
-Успех!
