Злободневно

Чудото Коледа

Коледа- един от най-големите християнски празници, но с какво го свързваме ние? С подаръци, украси и изобилстващи трапези. Няма ги вече традициите и вярата, няма го вече коледния дух, той е останал само в небесата, където всяка година на този ден се ражда една нова звезда.

     Много хора вярват, че Коледа е празник на чудесата, други пък са убедени в противното, вярвайки, че сами ги сътворяват и нямат нужда от празник. Но на небето, раждащата се на този ден звезда смята, че е уникална и специална, а откъсната елхичка е горда, че е избрана, смятайки, че ще се прероди. Двете са щастливи, че е настъпил празникът и те са се родили, вярвайки, че това е чудо. Единствено прасето в този свят не се радва, че е Коледа, защото него го очаква смъртта и единственото, което иска, е просто да остане живо. Но всички те не заят, че ще им се случи чудото, само ако са достойни.

     Християните вярват, че когато се е родил Христос на небето се е появила ярка звезда, която е отвела мъдреците до неговата „люлка”, а след смъртта си именно той се е превърнал в звезда. Тези вярвания не остават само тук на земята, те стигат и до самите звезди, дори някои от тях разказват, че са познавали избраната, която е известила за раждането на младенеца. Тяхната легенда твърди, че след неговата смърт тя се е превърнала в бяло джудже и отричат християнското вярване, че Иисус е част от тях. Вярвали още, че десетилетия след смъртта на божия син на същата дата ще се роди нова звезда, по-ярка от предишната, която ще извести хората за идването на новия спасител. Вярвайки в тази легенда, всяка звезда, родена на Коледа, смята, че ще стане велика и че тя е избраната да бъде новият предвестник. Но с годините нищо не се случвало и те започнали да забравят легендата и вече не вярвали в нея. Но на тази Коледа се случило нещо различно, звездата, която се родила, била по-ярка от всички останали и растяла много по-бързо от тях.Tогава най-старата от всички си спомнила за поверието и всички решили, че чудото на Коледа най-сетне е настъпило и тя е новата предвестница.Останалите звезди й се кланяли, а тя още млада повярвала твърде много в себе си  и се държала ужасно с всички, твърдо убедена, че тя ще съпътства новия спасител. Но Коледа свършила, нямало спасител и звездата постепенно загубила блясъка си и започнала да свети като всички останали. Тогава най-мъдрата между всички и разказала тайната, че ако звездата не е достойна да съпътства чудото, то няма да се случи и земята няма да успее да се докосне до него.

   През това време в гората една елхичка си мечтаела и на нея да се случи чудо и най-сетне да бъде избрана за коледно дръвче на някоя красива къща. Три дни преди Коледа дошъл един мъж, отсякъл я и отишъл да търси още. Тогава тя започнала да се подиграва на големите, че тях той е подминал и те ще умрат, без да са станали красиви коледни дръвчета, а те й отвърнали, че чудото не е да бъдеш украсена в някоя къща, а да живееш дълъг живот, защото така не са по-малко грозни от окичените дървета в къщите. Тя не обърнала внимание на думите им и с радост искала да отиде при някое семейство. След 3 дни мечтата и се сбъднала и на Рождество тя била украсена с многоцветни играчки, чувствала се специална и обичана, защото всички се суетели около нея и й се радвали. Тя се радвала, че на Коледа е останало едно чудо и за нея, но след няколко дни вече никой не я поглеждал, а бодличките й започнали бавно да окапват, тогава жената махнала от нея красивите топки и я изхвърлила при дървата за огрев. Тогава елхичката си спомнила думите на възрастните, но не съжалила, че не им е повярвала, защото нейната мечта била да донесе радост на някое семейство и макар за малко тя успяла да го направи. Но усещайки идващата смърт, единственото, което искала да направи, е да се извини на сестрите си за лошите думи преди да се разделят, тогава се случило истинското чудо- елхичката се озовала обратно вкъщи, зарадвана, тя разказала на всички какво се е случило и искрено се извинила и изчезнала. Може би се питате къде е отишла? Станало и нейното чудо, Господ я взел при него, дал и красива премяна и я оставил в райската градина при останалите красиви коледни дръвчета, дарили щастие на хората.

      За разлика от звездата, елхичката се оказала достойна, за да получи своето чудо, но какво се случило с прасето?

     Както всички свои братя то ужасно се страхувало, че тази Коледа е негов ред, защото постите са свършили и хората имат нужда да облажат душите си. Когато дошъл палачът, всички прасета започнали да бягат и да се крият, където могат, но едно малко, болнаво не могло да избяга и човекът го хванал. Прасчо видял, че неговият приятел е в лапите на палача и се затичал да му помага, без да мисли, че може да пожертва собствения си живот. Човекът видял тичащото право към него животно и на лицето му грейнала усмивка. Прасчо бил значително по-голям и от него щяло да излезе повече месо, тогава той пуснал мъника и  се затичат към нашия герой. Докато палачът се опитвал да го хване, мъникът избягал към полето, Прасчо бил доволен, че приятелят му се е измъкнал, не помислил, че сега той е в смъртна опасност. Опитите му да избяга не били много успешни и тъкмо когато палачът щял да го хване се подхлъзнал на калта и паднал, Прасчо се възползвал от случая и побягнал след приятеля си. Така той спасил другаря и себе си. Какво общо има Пасчо с другите две истории ли? Той също получил своето коледно чудо – останал жив, благодарение на своята доброта. Прасетата побягнали инстинктивно към гората. Колко дълго живели? – това не е проблем на Коледа!

         „По Коледа стават чудеса”, но за целта трябва да ги заслужаваме.

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close