Читалище “Стойне Ангелов“ в събота отпразнува 80 години от основаването си с празничен концерт и препълнена зала. Историята на читалището в с. Бели Искър започва през 1932 година. Носи името на Стойне Ангелов, който е един от първите самодейци и участници в театралния състав. Първата пиеса на читалището е “Обесването на Васил Левски”.
През 1958 година се взема решение за строеж на нова сграда в центъра на селото, където да се помещава читалището. Тя е построена само за седем месеца с доброволен труд на населението.
През 1981 година женската фолколорна група на читалището печели златен медал на фестивал в Копривщица.
1982 година читалището чества своята петдесета годишнина. Като награда за своята дейност, то получава орден “Кирил и Методий” – втора степен, връчен от Северин Попов, председател на окръжния съвет.
Поради промените в страната след 1989-а година, дейността на читалището затихва. Изпуска се срока за пререгистрация и то няма почти никаква дейност. През 2007 с помощта на адвокат Антоанета Никушева, читалището е регистрирано отново.
Новото му ръководство включва Теменужка Маринкова – председател и Олга Китина – секретар, която казва: ”Доста цели си поставихме тогава да възобновим дейността. Успяхме с помощта на кметството и най-вече Крум Георгиев, който ни оказа специално съдействие”.
След това е направен сериозен ремонт като читалището е оценено от програма “Глобални библиотеки” и получава три компютъра, които се ползват предимно от младите хора. Възобновява се и работата на женската група за автентичен фолклор, която има много участия и печели награди на различни фестивали. През 2008 година се създава и мъжка фолклорна група, която стартира силно и активно.
През 2010 година женската фолклорна група печели златен плакет в Копривщица. Създава се женски и детски танцов състав под ръководството на Росица Павлова.
Олга Китина си мечтае младите хора да се включат по-активно в читалищната дейност, защото според нея те са малко безразлични.
От 2008 година читалището има три театрални представления: “Боряна”, “Татул” и “Женско царство”.
Читалището не може да се оплаче от липса на постоянни читатели, въпреки че книжния фонд, който се обновява чрез покупки дарения, не е много богат.
