Смята се, че Св. Никола имал власт над морските ветрове и течения – той има покровителство над морските бури и урагани. Затова в този ден лодките и корабите не плават в открито море. Рибарите, моряците и техните семейства участват в тържествената литургия, а след това организира буйни празненства за Никулден.
Никулден заема важно място в българската празнична традиция. Според народните вярвания, когато шестимата братя светци си разделяли света, на Николай се паднали всичките води. Отредено му било по вода да ходи, кораби да води, по морета ветрове да спира.
На Никулден българите приготвят богата празнична трапеза. Основното ястие на този празник е рибата. Тя се приготвя по различни начини в различните райони, но винаги от всички риби се отдава предпочитанието на шаран. Смята се, че шаранът е “слугата” на Св. Никола. На този ден обикновено се припомня следният случаи: веднъж, когато светецът в откритото море е бил уловен от бурята, и поради дупката на дъното в лодката започна да навлиза вода, той е бръкнал във водата с ръката му, извадил от там един шаран и запушил дупката с него. Оттогава, шаранът се счита за жертвена риба на трапезата в този ден.
