Забележителности

Чамкория и Боровец- две крайности в един курорт

Чували ли сте за Чамкория? А за Боровец?
Това е един и същ курорт, но и два отделни.
Един и същ, защото Чамкория е старото име на днешен Боровец. Мястото е същото, но вече не е летовище на заможни българи, а зимен курорт за заможни българи и всякакви чужденци. Всички знаем какъв е Боровец, пострадал от урбанизацията, но знаем ли каква е била Чамкория?

Самоковци използвали свежия въздух на боровата гора, за да се спасят от „жълтата гостенка” и  редица други болести. В края на 19-ти век княз Фердинанд минава през тази пленителна местност и остава очарован от красотата й. Разбирайки, че самоковци ловуват по тези места, като страстен ловец пожелава и той да се включи, за целта нарежда построяването на ловна хижа в местността „Ситняково”, която по-късно бива разширена, а сега наричаме дворец „Ситняково”.
Малко по-късно, самоковският кмет Христо Дюкменджиев построява малка вила за жена си, която е болна от туберкулоза.
В това време самоковци използвали горите като убежище от летните горещини, защото там  винаги е хладно, благодарение на огромните дървета и бистрите, студени потоци.
Постепенно започват да изникват дървени вили около „Песако”(в момента там са фонтаните на стария център). За отрицателно време те стават около 40 и така се поставя началото на летовището „Чамкория”, на което могат да се насладят по-заможните самоковци и софиянци, техните семейства и приятели, позволили си лукса да построят вили на това чудно място. А обикновените самоковци поддържали традицията да си правят пикници на открито, сред величествената гора.

Онази Чамкория от края на 19-ти и началото на 20-ти век била неповторима и единствена. Там се съчетават чистият въздух, величието на гората, силата на буйните реки и човешкият напредък. Едно прекрасно място, осигуряващо истинска почивка на летуващите.
С времето „Чамкория” се разраства, става летовище, известно в цяла Европа, но въпреки огромния поток от туристи, не губи магията си. Остава тиха, приятна, пречистваща. Малките дървени вили и гостилници били в синхрон с природата, човекът на нарушавал спокойствието на гората. Това било едно истинско, вълшебно, пленяващо място. От общо 150 къщи в Чамкория преди  национализацията, в момента в Боровец са останали не повече от 15-20 вили, повечето от които се намират в състояние пред разпад.
След 1898, четем в текста на Венче Терзийска „Боровец някогашната Чамкория”, се „дава зелена улица за развитието на курорта, и въпреки балканщината има единство във вижданията, обединение в целите и спазване на Закона.” Пак там виждаме няколко изречения, които са най- пряк пример на историята- след 1947 ”Много червени знамена се вееха по фасадите на новопостроените, но населени с чужденци хотели, които рядко виждаха български туристи. За наша зла участ идва т.нар. от авторката „Златен период” след 1990 година, когато с главата надолу се преобръща  цялата концепция-  „заради Златния телец бяха погазени Закон и ландшафт. Всеки страстно пожела да се облажи от Божия дар.”

Сега Боровец е един голям зимен курорт, чиято урбанизация прекъсва магията на Чамкория, човекът вече не живее в унисон с майката природа. Той строи, изсича гори, за да печели.Туристите вече не идват, за да почиват, за да вдишат глътка от пречистващия въздух, пренасочили са вниманието си към други курорти, които им осигуряват нещо, наподобяващо магията на Чамкория. Българинът прави една огромна грешка- залага на ултра луксозното, на хотели- мастодонти и лустро, достойно за думата „кич”, а не разбира, че туристите търсят друго. Те носят представата за лукс и не е нужно ние да ги учим как да го различават или оценяват. Това е системна грешка в целия отрасъл „Туризъм” и не става дума само за зимните курорти. С морето правим доста успешни опити в посока да го залеем изцяло с бетон и арматура. Тръгнали сме да се радваме на морета от пластмаса и дървета от бетон, като деца невидели бонбони. Всеки следващ сезон, според хотелиерите, е все по- слаб. И вероятно ще продължава да е така, докато не се постигне една цялостна политика на управление на курортите. Под привиден блясък изкарване на белия свят всички комплекси, които сме кътали в характера си- малоценността,  избиваща в масивни сгради, за да се прави впечатление; скъперничеството- прозира във всяко едно меню; лицемерието- отношението ни към чуждата култура и поведение; властолюбието и суетата- значи ли, че имайки хотел, си много важен?
Да се върнем пак на Боровец- като гъби след дъжд „поникнаха” хотели, които изместиха малките, спретнати вили, а там дори няма цялостна канализация. Не е трудно да се досетим накъде изтичат отпадните води. Огромната легова база създава проблеми с водоснабдяването. Да не говорим колко гора се изсича, за да  се появи поредната архитектурна пищност. Така влизаме в жесток сблъсък с изконната идея на Чамкория- тишина и спокойствие сред мистиката на гората.
За създаването на този материал си послужихме с материали от следните автори:
Терзийска, В. „Боровец някогашната Чамкория”, в. „Идея”, брой 2-3, 1999г.
Йончева, М. „Така се роди Чамкория”, в. „Любословие”, брой 38, 1992г.
Манова А., Секулова, Д., Дудина, К. „Чамкория- Боровец- пътуване във времето” 2003г.

Related Articles

One Comment

  1. От името на Венче Терзийска т.е. от мое име е цитиран пасаж,втората част от който никога не съм писала и публикувала аз.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Check Also

Close
Close
Close