Култура
Бяло и червено – магия за здраве и дълъг живот
Сред славянските народи само ние, българите, имаме празник, посветен на Баба Марта.
Главната героиня, според легендата, е възрастна жена – не немощна старица, а чевръста баба. Стопанка и къщовница, ту добра-ту лоша, тя винаги умело върти женския свят и децата в къщата. На този ден в старата народна традиция особено внимание отделяли на червения цвят.
Пред къщата мятали червени дрехи – по плетове и простори, които първи да видят слънцето. Стопанката не само закичва плета, но и непременно го обикаля с червено, защото тази магическа червена нишка е границата отвъд, която всичко е просто чуждо. А домът да държи през цялата година здравето и сполуката вътре.
Някога в този ден от годината жените сваляли черното облекло и обличали червено. На главата на булката също поставяли червено було. От тези древни времена връзват на новороденото червен конец като символ на живота и поръсват с червена охра мъртвия като символ на вечен живот или безсмъртие.
Посланието на мартеницата
Този магически амулет, наследен от предците ни, е първият знак за настъпващата пролет. Ето защо всеки българин носи мартеница на първи март, защото тя символизира вярата, че отсега нататък всичко ще е по-добро. Хората се усмихват, защото вярват, че са спечелили благоразположението на Баба Марта.
Мартеницата е древно българско украшение от усукан бял и червен конец, което има силна магическа сила. Според народното схващане мартеницата предпазва човека от уроки и зли сили. Белият конец е символ на дълъг живот, а червеният – на здраве и благополучие.Според старинните легенди мартеницата се появила първо в земите на Аспарухова България.
Както разказва една от тях, в 681 година хан Аспарух победил византийците и основал новата родина. В чест на победата бог Тангра трябвало да се направи жертвоприношение. Като хан и върховен жрец на своето племе, Аспарух се приготвил да запали кладата. Липсвало му само клонче сух копър. Такъв не растял по тези земи и владетелят се натъжил, че не може да изпълни обреда към великия бог.
Но изневиделица на рамото му кацнала лястовичка. Тя имала на крачето си завързано с бял конец стръкче сух копър. Ханът много се зарадвал, но и се зачудил на конеца, обагрен тук-там с кръв. Досетил се, че това е дар от старата родина, изпратен от любимата му сестра. Така двуцветните нишки станали за българите символ на новото слънце – пролетта, и на любовта към близките. Затова, подарявайки мартеница, си желаем здраве, обич и дълъг живот.