Злободневно
Бунтът на малкия чoвек
През последните месец-два няколко души, ако трябва да бъдем точни 6-ма, сложиха край на живота си по особено жесток начин, чрез самозапалване. Причината е, както самите те определят – ниският стандарт на живот и безработицата, довели ги до просешка тояга. Това много прилича на бунт. Но дали е така и срещу кого е насочен, след като е акт на автоагресия. Какво се променя след това?
Може да звучи грубо – но откога да се самозапалиш те превръща в герой, както стана с Пламен Горанов от Варна? Да, младият мъж изгоря като факла, освети пътя пред себе си и даде сила на още няколко да последват примера му… Но какво се промени?
Освен че няколко семейства осиротяха.
Психолозите определят самозапалването като много жесток вариант да избереш подобен край на живота си. А пък политиците започнаха да се надпреварват в изказванията си кой е виновен, за да се стига до това положение.
Кладите на живота ни никак не са малко, всеки ден „изгаряме“ за нещо – работа, семейство, грижи, проблеми.
Явно, за да започнеш да обмисляш вариантите за край на живота си, трябва доста да си натрупал в себе си и тотално да не виждаш изход. Даже семейството – опорната единица на един човек, изгубва смисъла си. Но някак си не е честно спрямо тях. Представете си какво щеше да стане, ако всички си драснехме клечката. Само си помислете колко жестоко е, освен болката и високия процент на смъртност, ако останеш жив все пак си белязан за цял живот. Осакатил си се в името на някаква идея, която за някой друг лесно може да бъде определена като глупост. Но глупост ли е мизерията, станала синоним на начина ни на живот? Глупост ли е семейството ти да гладува? Чашата на търпението отдавна е преляла и преливаме от пусто в празно. В този смисъл актът на самозапалването е и бунт и безсилие, и протест и наказание. Изгарянето в името на промяната. Понякога нещо трябва много да се обърка, за да се намери подходящият изход. Но нека човешкият живот не бъде поставян на карта, заради грешките на властимащите, които успешно изгарят всекидневно нашите надежди за онова, бленуваното по-добро и светло бъдеще. И нека бъдещето е светло, не с цената на изгарянето на някого. Ние сме силни в собственото си безсилие… Актът на самозапалването е наказателен вот срещу всичко, случващото се в нашата страна през изминалия месец.
Българинът все по-малко говори това, което мисли, и е все по-малко искрен, говорейки за онова, което го вълнува. Той все повече се отдава на мимикрия и живее някакъв чужд живот – това е носталгията към миналото и големите страхове от сложното време, в което живеем. Затворени и фалшиви като народ заради превеса на колективното над личното, българите трупат огромни емоционални дефицити.
Една изградената личност има някакви изградени защити и чрез тях наблюдава себе си и света – т.е. анализира ситуацията, осмисля я от гледна точка на нейната относителност и тогава решава как да действа.
Далеч не твърдим, че хората, посегнали на живота си са психически лабилни. Ако единият го направи, за да протестира и да се чуе гласът му, то останалите го сториха заради безпрецедентна мизерия и невъзможност да обслужват домакинствата си. И като стана дума за протест – виждате как улица се разби на отделни улички и всеки крещи от балкона си самосиндикално.
Социолозите прогнозират нови протести непосредствено след парламентарния вот на 12 май. Протести заради новите-стари в политиката. Независимо от това, че няколко политически партии отвориха листите си за гражданите, заплахата от кукловодите не е отминала.
Елитът днес не трябва да е спокоен, защото народното недоволство е като задрямал вулкан и само чака момент, в който ще се отприщи наново.
Бунтът на малкия човек няма резон на хоризонта на големия. Но надеждата казват, умирала последна, дано не е чрез самозапалване.