Реших да ви срещна с един от любимците на самоковската, баскетболна публика. Един добър играч, който бързо стана сърцето на отбора и събра обичта на феновете. След едногодишно отсъствие той се завърна в отбора и отново е една от неговите движещи сили.
Раздаващ сърцето си на игрището, извън него раздаващ усмивки, срещу мен застава един обикновен, усмихнат и лъчезарен човек. За баскетбола, „Рилски” и себе си пред „Самоков 365” говори истинският човек – Бранко Миркович.
Кога започна да се занимаваш с баскетбол и кога той се превърна от хоби в професия?
Започнах преди 10 години. И сега чувствам баскетбола като забавление, не като професия. Макар че съм професионалист, обичам баскетбола, както преди 10 години. Чувството ми не се е променило, когато се промени ще знам, че това е моментът, в който трябва да спра.
Това значи ли, че и като дете искаше да станеш баскетболист?
Първо мечтаеш да станеш национал и да защитаваш името на своята държава. Когато започнах, и аз като всички, гледах сръбските „звезди”и исках да стана като тях, но не съм достигнал нивото им и все още не съм станал национален състезател.
Какво те доведе в България? Как избра точно „Рилски”?
Преди да дойда в България, играх в Македония и агентът ми ме доведе в България. Първият ми треньор тук беше Петко Делев, в Самоков ми хареса отношението на треньора и на Петър Георгиев, чувствах се добре и реших да остана.
Още от самото начало си любимец на публиката. Как си обясняваш това?
Каквото и да правя, го правя със сърце, публиката явно усеща това. Когато правиш нещо с цялото си сърце и полагаш много усилия, то се получава и няма как другите да не го оценят.
След няколко сезона тук, игра и за „Лукойл”, къде се чувстваш по-добре?
Честно казано и тук, и там ми беше много добре. И тук съм печелил купи, и там, и Сашо Везенков, и Петър Георгиев са направили много за мен, не мога да преценя къде ми е по-добре. „Лукойл”, и „Рилски” за мен са втора къща.
Как оценяваш представянето на „Рилски” досега?
Смятам, че до този момент се представяме много добре и вървим към изпълняване на целите, поставени в началото на сезона. Мисля, че трябва да бъдем в първите 4 отбора в НБЛ и в БИБЛ, това са целите на отбора и моите за 2013 година.
Харесва ли ти Самоков като град?
Да. Нямам никакви проблеми тук, особено след като и моето семейство е тук – съпругата ми и малката ми дъщеричка. Това прави Самоков идеален за мен.
Опитвал ли си традиционни ястия?
Да, но не помня имената им.
Кое най-трудното като професионален спортист?
Не мога да преценя, за мен няма нищо трудно, защото обичам това, което правя. Трудно може би е това, че в голяма част от времето съм далеч от близките си, но с времето се свиква. Това не ме е спирало никога да продължавам да се занимавам с това, което обичам и да се развивам в професионален план.
Кой момент от своята кариера определяш като най-върховен?
Годините ми в „Лукойл” и Босна, когато играх в шампионата на Европа. Мисля, че това са двата най-силни сезона за мен.
Кое е най-ценното в твоя живот? Коя е движещата сила, която ръководи Бранко Миркович?
Дъщеря ми. Тя изпълва живота ми изцяло. Дора е най-ценното в моя живот.
Какво би пожелал на нашите читатели?
Здраве и късмет като най-важни в човешкия живот. Пожелавам на всички весели празници!
