Темата за “къщичките”остава актуална и тази седмица. Редно е, когато се вземе становище по една тема да се разгледат всички гледни точки. Такава е нашата цел. Стана ясно мнението на част от Общинския съвет, че най-доброто решение за момента,е удължаване на договорите на изрядните платци поне с 2 години. Официалното решение се очаква на 31 май. Потърпевши по темата са и тези, намиращи се в непосредствена близост до стария център. Те са в твърде неизгодна позиция предвид местоположението си. Преди години на стария център е кипял живот, целият поток от туристи е минавал от там – точно противоположното на случващото се с днешна дата. В момента там е останал само фонтанът, като спомен за отминалото време.
За изразяване на мнение по темата от миналия ни брой ни потърсиха Виолета Аличкова и Мария Кощрова. Животът и на двете преминава почти изцяло в курорта, свидетелки са на всички метаморфози случили се в Боровец. Дали идеята Боровец да е за самоковци е мит и отживелица и за големината на аршина, с който се мери, разказват те.
“Работя от 30 години в Боровец и имам отношение към случващото се. Боли ме за Боровец, старият център е много запустял. През зимата всички почиващи са извозвани с автобуси до хотелите, такава е политиката им, от тук никой не минава пеша. Да не говорим за табелката за Боровец, сочеща към центъра и когато туристите минат към стария център си мислят, че се намират извън курорта. Тук изобщо не се поддържа чистотата, не се мие – всичко ние правим сами. Наемите са много високи. Ние не може да се сравняваме с къщичките, които се намират в центъра на Боровец. Те слагат завишени цени и имат значително повече работа от нас. Ние не можем да слагаме такива високи надценки. А наемите са еднакви! Цената е около 5 лв. на кв. м. Това означава, че колкото е по – голяма площта, толкова по-висок става наемът. Предложението ми към съветниците е да минат и да потърсят мнението на хората, а не да ни търсят само по избори. Съветниците казват, че са категорични, че промяна трябва да има, но никой не се интересува от нашето мнение. Това, което зависи от нас ние го правим, сами си поддържаме. Преди продавах всичко – бях като мини маркет, а сега само вестници. Имам много разходи, наем, пътни, а съм всеки ден тук без почивка. Животът ми е преминал тук “, разказва Виолета Аличкова.
Мария Кощрова, която отговаря за “Бистро Елит”, също е категорична в мнението си: “Аз съм от 1979 година в Боровец. Прави ми впечатление, че и в редките случай, когато се споменава за нашия курорт, винаги се дават най- високите цени на хотелите. Разположението на Боровец е много по-добро от това на Пампорово и Банско. Но няма добра реклама. Тук за нас непрекъснато се появяват нови и нови изисквания – нови касови апарати, регистрации…всичко това е разходи, а ние нямаме приходи. В Самоков е голяма безработицата. С беден народ търговия не става. Преди време имаше летен и зимен наем. Като понякога лятото се работеше повече от зимата. Боровец за нас се превърна в едно продължително притеснение и несигурност. Преди години искахме намаляване на наемите. Общината за нас е мащеха. Лошото, че ако ни махнат от тук ние няма къде да отидем, а все пак имам някакъв принос, 30 години от живота ми са минали тук”.
Мария Кощрова и Виолета Аличкова всъщност изразяват общото мнение на всички потърпевши, намиращи по посока стария център. От 2008 година те не могат да си плащат наемите. Не е поради липса на желание, защото никой не иска да бъде длъжник. Кризата ги е довела до положение на оцеляване. За тях няма изход, ако им се наложи да търсят на този етап ново поприще. Наясно са с проблемите на курорта и на слабия поток от туристи, които са и до голяма степен неплатежоспособни. Желанието им е да се помисли за стария център и за по-ниски заеми. Не може да се мери с еднакъв аршин за всички. Необходимо е изграждането на някаква гъвкава система, за да може наистина Боровец да е за самоковци. В очакване са на по-добри времена, въпреки че надеждата им се е изчерпала като ресурс. Техният призив е следният: “Уважаеми г-н Владимиров и уважаеми съветници, мислете и решавайте съдбата на всеки поотделно. Много семейства разчитат само на това, на този семеен бизнес. Съдбата ни е във вашите ръце. Дайте ни още един шанс. Премахнете ли ни оставаме без капка надежда. Кризата предизвика голяма безработица, не я увеличавайте повече. Нека покрай сухото не гори и суровото”.
