Култура

Битките на един осакатен народ

 

Тези редове са написани под влиянието на нещо, което ме втрещи. Човек, в знак на протест, публично си реже пръст от ръката, обяснявайки че ако се самозапали това ще е единичен акт. Страховита форма на автонаказание. Лична и твърде крайна позиция. Нещо като това да тичаш срещу вятъра. Точно това прави българинът в момента, изживява своя колективен катарзис под формата на възмездие или търсене на такова. Нещо много страшно се случва, а никой не си дава сметка.Всъщност ставащото днес е в следствие не на единичното управление на едни или други политически сили, а натрупване във времето на множество грешки.

Днес някой драсва клечката и гори в мъчителните пламъци на своя бунт, утре друг си реже пръст… какво следва? Някой да посегне на живота на детето си и семейството си, за да ги отърве завинаги от непосилната тегоба на мизерстването и изнемогването? (а, това вече се е случвало!). Това е съпротива срещу начина ни на живот. Живот, който ни е един единствен. Българинът в момента е на кръстопът, но лошото е, че който и път да избере се обрича на нова и нова клада. Картината на нашия живот в момента е един мрачен пейзаж, запознат от художник, разбрал, че да рисува не е неговото призвание и захвърлил картината. Сега върху нея обаче си упражняват уменията още много нови и стари „творци”, които се опитват да смесят добре боичките – синьо, червено… Но картината все същата – някак сивкава и недовършена. Все грозна. Тогава на някой му хрумва, че и сивото е цвят и решава да се възползва, но друг чертае правилата в рисуването. Намесата на още художници без качества преобразяват платното и наслагват цветовете при което се получава наситеното черно на нашия живот.

А рамката на платното сама се оттегля, обидена от грозното комбиниране на цветовете.

Докога ще прескачаме границата на отчаянието? Докога ще преминаваме от една загубена надежда в друга още по-трагична? Докога, хората, които са учили и искат да използват потенциала си ще бъдат леко и елегантно елиминирани, за да могат да изпъкнат абсолютните бездарници, подчинени на някоя политическа сила и повярвали в своята вечност? Докога можещите ще бъдат под такъв геноцид и смачквани – морално и физически? А ръководните кадри не знаят къде се намират и в моменти на трудност се скриват, като мишки.

Какво прави държавата за младите, а и не само за тях? Отговорът е много прост – гони ги. Гони ги първо от малките населени места, поради липсата на приемственост и шуробаджанащина до девето коляно. След това от големия град, заради силната конкуренция и накрая пътят е чужбина. Проблемът е, че и там вече не ни искат. Бездомни си оставаме и в собствената си родина.

Стана ясно, че народ и политици живеят в паралелни и напълно различни държави. Другата България?! Къде е гордият български народ с многовековна история? Изгаря в своите „малки битки”. А „големите” гледат отстрани и мълчат. „Големите” всъщност са много дребни душици, осакатени от своето самозабравило се величие.

Днес един човек си реже пръст, а вие „големите” чакате избори. Ето ви избор – клада или под ножа. Спите ли спокойно, когато някой някъде не може да заспи? Приспивате ли съвестта си или броите овцете по площадите?

Осакатени са най-важните звена в живота ни – образование, здравеопазване, икономика, малък и среден бизнес. Взехте ни всичко, което можеше по някакъв начин да ни кара да се чувстваме бели хора. Сега сме черни роби на своята собствена орисия. Самозапалването и рязането на части от тялото е вик за помощ, форми на автоагресия, които предизвикват публична болка. Мъчно. Тежко. Отчаяно. Драматично. Всичко в търсене на изход. А всъщност примката около врата се затяга всеки божи ден. Живеем в своя собствен ад. Нали промяната трябвало да започва от самите нас. Ами хайде, драснете клечката, пък да видим какво ще се случи. Може и някой да остане да гласува на 12.05, така че внимавайте как си играете с кибрита… да не изгорите и вие, скъпи управляващи.

Нямам повече мастило, нямам повече думи. Няма.

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close