“Биг Брадър” е продукт на новото време, той е проекция на всичко, случващо се около нас, колкото и да не искаме да си го признаем. Той търгува с всичко скъпо за човека – семейство, личен живот, деца, здраве, пари, работа… Поставя на карта всичко и всички. Провокира. Излага на показ първичното и грозното у човека. Събужда в него агресията, злобата и завистта. И цената на това е голямата награда и минутката слава.
Да живееш под лупа – доста страшна задача. И определено не е за всеки. Предизвикателство, за което се плаща висока цена. “Биг брадър” стана нарицателно за негативната страна на живота ни и за отвратителните чертив човешкия характер – злословене, арогантност, надменност, лицемерие. Именно от него тръгна определението, че живеем в държавата на Златките, Къцитата и т.н
В двата поредни сезона тази есен видяхме, че никой не е застрахован от това да стане за резил, независимо под какъв знаменател е поставен “vip” или “all stars”. Видя се, че виповете не са нищо повече от обикновенни хора, които само живеят с усещането за различност, защото са разпознаваеми. Това в пълна степен важи и за тези, попаднали в “all stars”. Те са известни само с участието си в “Големия брат”. За някои от тях това е етикет за цял живот и възможност да живеят на стари лаври и дивиденти. Хора, известни с това, че са известни. Типично български/ балкански синдром – “ти знаеш ли аз кой съм?”. Отговорът на този въпрос се намира в сивата зона на предположението и съмнението.
Българският вариант на познатото шоу може би ще е по-удачно да се нарече Биг Ганьовщина. Българинът, който все още е Бай Ганьо на Балканите, но живеещ с усещането, че е европеец, е склонен да отрича всичко, което му е неизгодно и далечно, всичко неразбираемо. Това, което приковава вниманието на зрителя към предавания от този тип, е простата идея да следим живота на съседа през пердето, да сме запознати с личния му живот и той със своите житейски драми да става център на нашите коментари.
Голям социален експеримент, който тества възможностите на своите участници… и накрая “оцелява” само един, но не непременно най-добрият.
Сега, ако имаше възможност, сигурно Алеко Константинов щеше да застане и защити своя герой. Нямаше позволи да го оцветим в някакви негативни краски. Но… времената са други. Бай Ганьо е съвременният survivor. И понеже е свикнал да живее на инат и е непоправим оптимист на моменти, той заслужава да дочака по-добри времена, най-малкото заради това да се потупа в гърдите и да каже, че е опитал от всичко.
Колкото до Нова телевизия, тя постъпва също като сър Алф Рамзи през 1966 година, когато с отбор посредствени играчи направил Англия световен шамнион по футбол. Когато след това го попитали каква е тайната, той отговорил :”Аз не търся играчи за моята система, а система за моите играчи.”
