Според една от последните статистики България е най-нежеланата държава за живеене. Отново разбихме всякакви рекорди, нареждайки се на „призовите” последни места. Дали тук ще бъде валидна познатата фраза „Последните ще станат първи”, е въпрос с повишена трудност. Британците пък от своя страна назидателно с пръст ни посочиха изхода, заявявайки на висок глас, че не се нуждаят от българите като работна ръка, само да им тежим на социалната политика, а и времето не било благоприятно! Какво се оказва? Родината ни е мащеха, а в чужбина сме нежелани гости… Къде отиде златната среда? Къде е всъщност желаното спасение?
Горчивата истина е, че животът в България преминава под знака на протеста или по-точно казано протестът се оказа наша стандартна форма на живот – БДС! Всеки трябва да намери свой собствен начин за оцеляване, защото само по този начин може да се класифицира животът тук, не живот, не съществуване, а оцеляване. Едни оцеляват чрез фалшиви ТЕЛК-ви решения (виж. водещия материал), други чрез протести (виж 4 стр.), трети чрез нови хоризонти (виж 10 стр.). Но по всичко личи, че обратното броене за България вече е започнало, от 8 млн. държава, днес сме се стопили на около 6 млн., като поне два милиона българи живеят трайно в чужбина. За тези, които са останали – успех и здрави нерви, за заминалите – да останат, където са, за тези, които се двоумят – лек път…
