Народът в България чества Антоновден на 17 януари. За предпазване от болести. жените правят и раздават питки, намазани с мед. Това честване е свързано с народната представа за Свети Антоний, като покровител на чумата и всички болести изобщо.
Легендата разказва, че през една нощ всякакви зверове, като змии, скорпиони, лъвове, леопарди, вълци, мечки и бикове, нападнали Антоний и му нанесли жестоки рани. Изведнъж обаче изчезнали. Тогава Антоний бил озарен от светлина, която излекувала раните му. Почувствайки небесната помощ той попитал:
„Къде беше Исусе ? Защо не се появи отначало, за да изцериш моите рани ?“.
И тогава се чул глас:
„Аз бях тук Антоний, но чаках да видя твоето мъжество. И сега, понеже храбро се бори, аз всякога ще ги помагам и ще те направя именит по целия свят“.
След случилото се светецът се преместил от другата страна на река Нил и заживял в изоставена постройка в планината, на която зазидал входовете и изходите. В пълно усамотение и мълчание прекарал 20 години от живота си. За постъпка си бил възнаграден със способността да лекува. Излекуваните съветвал да благодарят не на него, а само на Бога.
Според българската народна традиция Антоновден се празнува за предпазване от болести. На този ден жените не бива да шият и плетат, защото се вярва, че ако се убодат няма да зарасне лесно. Не варят боб и леща, за да не се разболеят децата от шарка. Месят се обаче питки, които се раздават за здраве на роднини и приятели. Една питка задължително се закача на тавана. Тя се нарича „за белята“ или „за лелята“, т.е за чумата. Затова и Антоновден е известен още като Лелинден.
На този ден празнуват: Антон, Антония, Анатолий, Антоан, Антоанета, Антонина, Андон, Андония, Дончо, Донка, Доника, Дона, Тончо, Тонка, Тонко, Тоня, Тони.
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ ИМЕННИЦИ!
