На пръв прочит всички тези случки са различни, но обединяващото звено е едно и също – агресията. Тя е двигател на основните функции, поддикващи личността към някакъв вид престъпление. Все по-често ставаме свидетели на саморазправи, в които участва и оръжие, обикновенно пистолет. Явно думите вече са се изхабили или не са достатъчни. Или просто оръжието е лесният начин да покажеш някакъв вид изкривено превъзхоство над другия. А може би тези конкретни лица имат желание да проверят кое тежи повече силата на словото или тази на оловото.
По изключително жесток начин решиха своите проблеми две български семейства – чрез убийство и самоубийство. Агресия, яд и невъзможност да се справиш с дадена трудност в определен отрязък от време, са може би част от основните причини. Някъде нещо от психологична гледна точка се е скъсало. Ето как обяснява ситуацията психологът към ЦСРИ Самоков Владислава Кръстева:
“Ако трябва да погледнем изолирано тези два примера за военните, които са застреляли семействата си, намирам че единственото общо е професията на мъжете и притежението на оръжие. В едната ситуация в семейството е имало болно дете, а в другото- финансови затруднения. На пръв поглед проблемите са от различно естество, но изходът и решението са едни и същи. Излиза, че и в двата случая има трайно решение на временни проблеми. Аз работя с болни хора повече от 4 години и виждам, че когато човек е достатъчно образован винаги има изход.”
Това, което потресе обществото е фактът, че родител посяга на детето си. Отнема бъдещето и живота му. Какви са тези изкривени виждания за реалността? Как е възможна подобна жестокост?
“При военните има силно изразено чувство за дълг и отговорност. Не без значение е, че те се намират в една затворена система, която не им позволява възможност за много избори. Освен това разполагат със собствено оръжие. Ако той се самоубие, последствията остават за семейството. Когато човек е отговорен само за себе си е едно, но правото за другия живот не е негово право”, казва психологът Владислава Кръстева.
Да, за правото на живот става на въпрос. Вярно е, че когато в семейството има проблеми по някакъв начин, макар и вторично те се пренасят и върху децата. Но почти винаги решенията в дадена ситуация са повече от едно.
“Моделът на поведение от родителите се предава на децата. Когато в семейството има напрежение между родителите рефлектира и върху децата. Агресията не е само вербална и физическа, най-страшната е психическата, когато неглижираш близките си. Най-честата агресия в училище са обидите и ударите, но има и една такава скрита, която те отчитат като несправедливост в семейството, в училище. Трябва да се разгледа и възрастта- в пубертета, тези неща се засилват”, обобщава В. Кръстева, като споделя че агресията в училище е различна от проявената при двете семейства.
Пренаредиха се ценностите. Oбъркаха се нагласите. Oбществото “боледува”. То има тежка диагноза – агресия във всичките и форми. И начален стадии на болестта тръгва от ядрото на семейството, пренася се чрез детето и се проявява в обществото. Лекарство няма, не е създадено… а ако случайно имаше, до сега да е изнесено. Не ни трябват ядрени централи, ни сами ще се заличим. Референдум ни трябва, референдум за по-добър и спокоен живот.
