
Мария Галчева
Заглавието на интервюто с днешната ми гостенка – Анна Каменова, е едно много силно изречение, което е заключило в себе си доста от есенцията за успеха на човек. За да бъдеш различен от масата, трябва да имаш амбиция и разбира се качества, за да постигнеш целите си.
Ани днес е в София, където живее и работи, в града-пулс – задъхан, забързан, но пълен с емоции и възможности. Нея започнахме да виждаме по събития в Самоков и някак си не се сдържах да я поканя в „Новите млади“. Както ви обещахме, тази поредица търси примерите в лицата на различни личности. Примери, които говорят с действия. Такива хора намираме ние – взели решенията за собствения си път в собствените си ръце, хора, които са професионално ориентирани и имат цел и посока. В момента тя учи и работи и здраво е хванала в ръцете си желанието да е различна от разлятата сивота около нас.
В разговора ни с нея ще прочетете за моментите в детския театър и възобновения след години контакт, за мотивацията или по-скоро за нейната липса при „сърдитите“ млади хора. Колко далеч сме от границата с клишето или сме негови производни – все въпроси, които разкриват гледната точка и житейското кредо на всеки един от нас.
Но в този брой гледната точка е на Анна Каменова.
Здравей, Ани! Къде те намираме днес и с какво се занимаваш?
Здравей! Намираш ме в дома ми в София. Към този момент работя и следвам. Работя като спедитор. Междувременно завършвам бакалавъра си в Софийския университет.
Ти си млад човек, който започнахме да виждаме по събития в ролята на водещ и това не може да не събуди интерес към теб – как те „откриха“?
Всичко започна още от ранната ми детска възраст. Участвах в детския театър “Веселушко”. След това прекъснах поради ангажиментите ми в училище. Преди около две години отново възобновихме контактите си с режисьора Весела Колешанова. Взех участие в пиеса, поставена от нея, казва се „Здравейте аз съм ваш’та мама”, автор : Сергей Белов. Успяхме да направим нещо добро, което не е учудващо, имайки предвид професионализма на г-жа Колешанова и опита на колегите от театъра. След тези наши изяви започнаха да ме канят за водещ на събития.
Искам да поговорим за мотивацията и амбицията – колко необходими са те, за да могат „новите“ млади да не са клише?
Мотивацията е следствие на амбицията. Тя/амбицията/ на свой ред се възпитава у детето, за да даде своето отражение по-късно в младия човек. При мен лично мотивацията идва заедно с удовлетворението от добре свършената работа. Тогава “новите” млади няма да са клише, когато се мотивират да бачкат, да разчитат само на себе си, борейки се за по-добър живот.
Как човек устоява на съблазните на времето и съответно в какво самата ти намираш утеха от гнева на деня?
Съблазните съпътстват човека през целия му живот. Няма формула за предпазване във всички случай. Когато човек е ангажиран, когато има здрава ценностна система и морална подкрепа в лицето на близките си, трудно може да се подаде и да се отклони от пътя. На мен не ми остава време за разни колебания. Утеха от напрегнатото ежедневие намирам в годеника ми, майка ми и приятелките ми. Разговорите с тях ме зареждат и вдъхновяват.
Защо част от младите са безпътни, объркани, разочаровани, ядосани, според теб?
Защото им липсва това, което споменахме по-горе. В тях не гори огънят на промяната,който би следвало младите хора да носят в сърцата си. Нямат принципи, нямат кауза, която да отстояват. Ценностите им също са сбъркани. В този ред на мисли се сещам за цитат от Ботев :
“ Свестните у нас считат за луди,
глупецът вредом всеки почита:
“Богат е”, казва, пък го не пита
колко е души изгорил живи”
Това е големият проблем. За пример служат хора със съмнителна репутация, стига да демонстрират финансови възможности.
В Самоков виждаме много такива хора – колко по-добро място за живеене може да е градът и какво мислиш, че трябва да се промени в него?
Самоков е прекрасно място за живеене за хора, които искат да избягат от трафика в големия град. Градът е подходящ за предприемчиви млади хора, които искат да положат основите на собствен бизнес. Единственото, което не може човек да намери в града ни е терен за кариерно развитие, каквото предлaгат големите компании в София. Професии като моята например не могат да се упражняват в Самоков, което е нормално. В града няма предприятия, които да произвеждат продукция за износ/внос.
Има ли ключ към щастието, ако се абстрахираме географски от дадено място?
Положителното мислене е основен двигател на щастието. Географията няма нищо общо. Щастието си го носим в нас.
Какви са желаните перспективите от теб? Какво би желала да поемеш като предизвикателство пред себе си?
Както споменах, завършвам бакалавър. Иска ми се да запиша и магистърска степен. Харесвам работата си. Искам да продължавам да се развивам в сферата на транспорта. От първостепенно значение за мен обаче е да създам семейство. С годеника ми ни предстоят прекрасни събития. Това е моето предизвикателство, в което нямам търпение да се впусна.
Крачките си човек само напред ли трябва да прави?
Абсолютно да!