ЛичностиОбщество

Aнна Каменова: „Амбицията се възпитава у детето, за да даде това отражениепо-късно  в младия човек“

 

Мария Галчева

Заглавието на интервюто с днешната ми гостенка – Анна Каменова, е едно много силно изречение, което е заключило в себе си доста от есенцията за успеха на човек. За да бъдеш различен от масата, трябва да имаш амбиция и разбира се качества, за да постигнеш целите си.

Ани днес е в София, където живее и работи, в града-пулс – задъхан, забързан, но пълен с емоции и възможности. Нея започнахме да виждаме по събития в Самоков  и някак си не се сдържах да я поканя в „Новите млади“. Както ви обещахме, тази поредица търси примерите в лицата на различни личности. Примери, които говорят с действия. Такива хора намираме ние – взели решенията за собствения си път в собствените си ръце, хора, които са професионално ориентирани  и имат цел и посока.  В момента тя учи и работи и здраво е хванала в ръцете си желанието да е различна от разлятата сивота около нас.

В разговора ни с нея ще прочетете за моментите в детския театър и възобновения след години контакт, за мотивацията или по-скоро за нейната липса при „сърдитите“ млади хора. Колко далеч сме от границата с клишето или сме негови производни – все въпроси, които разкриват гледната точка и житейското кредо на всеки един от нас.

Но в този брой гледната точка е на Анна Каменова.

Здравей, Ани! Къде те намираме днес и с какво се занимаваш?

Здравей! Намираш ме в дома ми в София. Към този момент работя и следвам. Работя като спедитор. Междувременно завършвам бакалавъра си в Софийския университет.

Ти си млад човек, който започнахме да виждаме по събития в ролята на водещ и това не може да не събуди интерес към теб – как те „откриха“?

Всичко започна още от ранната ми детска възраст. Участвах в детския театър “Веселушко”. След това прекъснах поради ангажиментите ми в училище. Преди около две години отново възобновихме контактите си с режисьора Весела Колешанова. Взех участие в пиеса, поставена от нея, казва се „Здравейте аз съм ваш’та мама”, автор : Сергей Белов. Успяхме да направим нещо добро, което не е учудващо, имайки предвид професионализма на г-жа Колешанова и опита на колегите от театъра. След тези наши изяви започнаха да ме канят за водещ на събития.

Искам да поговорим за мотивацията  и амбицията – колко необходими са те, за да могат „новите“ млади да не са клише?

Мотивацията е следствие на амбицията. Тя/амбицията/  на свой ред се възпитава у детето, за да даде своето отражение по-късно в младия човек. При мен лично мотивацията идва заедно с удовлетворението от добре свършената работа. Тогава “новите” млади няма да са клише, когато се мотивират да бачкат, да разчитат само на себе си, борейки се за по-добър живот.

Как човек устоява на съблазните на времето и съответно в какво самата ти намираш утеха от гнева на деня?

Съблазните съпътстват човека през целия му живот. Няма формула за предпазване във всички случай. Когато човек е ангажиран, когато има здрава ценностна система и морална подкрепа в лицето на близките си, трудно може да се подаде и да се отклони от пътя. На мен не ми остава време за разни колебания. Утеха от напрегнатото ежедневие намирам в годеника ми, майка ми и приятелките ми. Разговорите с тях ме зареждат и вдъхновяват.

Защо част от младите са безпътни, объркани, разочаровани, ядосани, според теб?

Защото им липсва това, което споменахме по-горе. В тях не гори огънят на промяната,който би следвало младите хора да носят в сърцата си. Нямат принципи, нямат кауза, която да отстояват. Ценностите им също са сбъркани. В този ред на мисли се сещам за цитат от Ботев :

“ Свестните у нас считат за луди,

глупецът вредом всеки почита:

“Богат е”, казва, пък го не пита

колко е души изгорил живи”
Това е големият проблем. За пример служат хора със съмнителна репутация, стига да демонстрират финансови възможности.

 

В Самоков виждаме много такива хора – колко по-добро място за живеене може да е градът и какво мислиш, че трябва да се промени в него?

Самоков е прекрасно място за живеене за хора, които искат да избягат от трафика в големия град. Градът е подходящ за предприемчиви млади хора, които искат да положат основите на собствен бизнес. Единственото, което не може човек да намери в града ни е терен за кариерно развитие, каквото предлaгат големите компании в София. Професии като моята например не могат да се упражняват в Самоков, което е нормално. В града няма предприятия, които да произвеждат продукция за износ/внос.

Има ли ключ към щастието, ако се абстрахираме географски от дадено място?

Положителното мислене е основен двигател на щастието. Географията няма нищо общо. Щастието си го носим в нас.

Какви са желаните перспективите от теб? Какво би желала да поемеш като предизвикателство пред себе си?

Както споменах, завършвам бакалавър. Иска ми се да запиша и магистърска степен. Харесвам работата си. Искам да продължавам да се развивам в сферата на транспорта. От първостепенно значение за мен обаче е да създам семейство.  С годеника ми  ни предстоят прекрасни събития. Това е моето предизвикателство, в което нямам търпение да се впусна.

Крачките си човек само напред ли трябва да прави?

 Абсолютно да!

 

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close