Злободневно
Училище, сутрешна олелия и самостоятелност
Моето послание: Няма да се уморя да повтарям, че е нужно родителите да имат доверие в детето си. Децата имат доверие в родителите си, но обратното е рядкост. А търпението?
Ооо, сутрешната олелия на излизане от дома в делничен ден! Позната на всички. Детето ходи на училище, но все още се налага мама и татко да го придружават. Родителите бързат за работа, носещи дългия списък със задачи за деня. Детето е във възраст, в която все още те, децата нямат познание за „общественото разписание на времето”, което ги засяга лично и се разтакава. А училището е далеч от в къщи.
Все препятствия, препятствия. Как да разрешим този казус?
Ако родителите не се тревожат от евентуалното закъснение за училище или работа, детето бързо ще се научи да не се разтакава и ще се съобрази с ритъма. То трябва да знае, че при закъснение учителката ще му се скара, но че това също така не е голяма трагедия нито за него, нито за родителите.
Изберете най-близкото училище, до което детето може само и бързо да отива и да се прибира. Понякога родителите, в стремежа си да осигурят възможно най-доброто образование избират училища на километри разстояние, което в последствие се превръща в затруднено положение и постоянен източник на неразбирателства.
Когато детето е придружавано до училище не бива да го правим отговорно за закъсненията на родителите си за работа. Не казвайте „ Заради теб майка ти ще закъснее за работа” , защото иначе бихте му дали власт над вашите вълнения и е възможно да протаква за да ви подразни.
Всеки трябва да бъде самостоятелен. Детето трябва да се научи на самостоятелност, а това се случва когато родителите оставят свобода в движенията на детето и имат доверие в него.
Научете го на самостоятелност, пуснете го само да отиде до училище дори и да закъснее. Тогава може да кажете следното „ И да закъснееш, това ще бъде без значение за мен, защото вече ходиш сам на училище”. Така де, да разбере че то ще понесе последствията, а не вие.
Това е един ефективен метод, защото вие първо сте му се доверили, а то оценява това, така се закрепва и неговата вяра, второ дали сте му „свобода в движенията” – т.е. задоволява се потребност нужна на всеки човек, учи се на самостоятелност- постепенно започва да се осъзнава като отделна личност от мама и тате, в следствие на всичко това се учи да носи отговорност за своите действия и бездействия.