Анна Манова
Често за младите хора, живеещи в малки населени места, се говори с големи условности. А когато става въпрос за инициативност и за различен тип дейности, отново свързани с младото поколение, обикновено свиваме рамене и се примиряваме, че такива били обстоятелствата, възможностите и реализациите. Извън общото говорене и тихото примиряване, все пак в този град пулсира духът на младите, които отказват да стоят в периферията на събитията и да бъдат безучастен свидетел на /не/случващото се.
Напротив, има хора като Юлиана Руменова, които все още вярват, надяват се и мислят в посока на това, че бездействието и цъкането с език отстрани не водят до резултатност. Трябва си действие.
Юлиана завършва Гимназия по туризъм в Самоков и от 4 години активно работи в неправителствения сектор, като усилията и са насочени главно към активизиране и подпомагане на младежката общност. Интересът и в областта тръгва от училищната скамейка. Неслучайно избира и Предучилищна и начална училищна педагогика, в момента е студентка в СУ „Климент Охридски”, защото твърдо вярва, че всичко започва от училището и от особено голямо значение е детското развитие. Спира се на тази професия, защото смята, че учителят трябва да е „моделиерът”, от който до голяма степен зависи изграждането на личността. Тя е и един от двигателите и основателите на Младежки парламент – Самоков. Идея, родила се преди около 3 години, по примера на други подобни организации в страната. Юлиана Руменова продължава да е част от младежката организация, като освен това работи доброволно като ментор в НПО.
За Младежки парламент – Самоков, за идеите на младите и за младите идеи, за случващото се и онова, което остава като пожелателност, както и за всичко, което тя припознава като свое, гледната точка на един млад човек – Юлиана Руменова.
Ти си един от основателите и двигателите на Младежки парламент – Самоков. Припомни ми как започна всичко?
Всичко започна преди около три години, когато Деян Петров (тогава преподавател в училището, в което учех) като преподавател от една страна и музикант от друга, заедно с няколко младежи – музикатни и негови ученици, бяха поканени на Уличен фестивал на изкуствата (Street art festival) в Плевен. Организатори на фестивала бяха млaдежите от Младежки парламент – Плевен. Отивайки на събитието, самоковци освен че се бяха изявили, бяха научили и много за организацията Младежки парламент, бяха създали контакти и се бяха запалили по идеята. Още с прибирането си в Самоков споделиха с мен и още няколко млади хора в училище впечатленията си и идеите, които им бяха хрумнали. Ние също се запалихме и след няколко срещи помежду ни и с младежите от Младежки парламент – Плевен, структурата в Самоков беше вече факт. Последваха много инициативи, част от които е и „Ритъмът на планината“, който и до днес се случва и с всяка следваща година набира все по-силна и осезаема подкрепа.
Колко човека ентусиасти бяхте ангажирани в тази идея и колко останахте?
Като ядро от хора организатори започнахме 6 – 7 човека повечето, от които продължаваме да работим и до момента, но разбира се, ролите ни се променят и оформят с годините и опита, който натрупваме. За нас най-важна винаги е била приемствеността що се отнася до организаторския екип. Работим с много доброволци, чиито умения се стремим да развием и подпомогнем с дейността си, доколкото зависи от нас.
В какво се изразява дейността на Младежки парламент – Самоков? Имате ли помещение за срещи?
Дейността на Младежки парламент – Самоков се изразява в една основна посока – осигуряване на пространства за изява на млади таланти на местно, а вече и на национално ниво, скоро надявам се и на международно.Посредством детско и младежко участие, базирано на Конвенцията на ООН за правата на децата, ние заедно се учим взаимно, изразяваме себе си и променяме. Към момента не сме открили „своето място“ за срещи и дейности, но вярвам, че скоро и това ще се случи.
Какви инициативи имате? И какви контакти с други парламенти в страната? Колко са другите подобни структури изцяло от млади хора в страната?
Инициативите са много и разнообразни, но тук ще спомена няколко, които са се запазили като традиция и са останали дългосрочни във времето. Най – голямата ни гордост е фестивалът „Ритъмът на планината“, който с всяка следваща година се разраства, партитата за „Хелоуин“, които също се случват няколко поредни години, инициативите, посветени на деца, лишени от родителски грижи, както и на възрастни хора.
Към момента имаме контакт с много младежки организации в страната, сред които Младежките парламенти във Варна, София, Плевен, Гоце Делчев, Младежкият общински съвет – Казанлък, както и с организации, членуващи в Национална мрежа за децата от цяла България. Младежи от нашата организация са членове и на Младежка мрежа „Мегафон“, отново към НМД, с които за трета година работим активно. По повод на младежките организации, създадени изцяло от млади хора, до колкото знам нашата е единствена такава в страната.
Защо не се отказа както направиха повечето хора?
Всъщност никой не се отказва от нещо, което е припознал за свое. Може да премине в друга роля, да напусне града и прочие, но винаги се връща за кратко или за дълго, дори мислено. Реално се отказват само неколцина, които не припознават себе си като част от неправителствения сектор, в частност Младежки парламент-Самоков, което е смятам и правилно. Лично аз съм от онези хора, които са припознали сектора като свой и винаги една част от мен ще му принадлежи, независимо под каква форма, в кой град, в коя държава и на кой край на света.
Какво се случва в момента с Младежки парламент – Самоков и как я виждаш тази идея във времето?
В момента срещам много мотивирани млади хора с готовност да прегърнат идеята и да осъществяват мечти посредством нея. Предстоят много инициативи както на местно, така и на националоно ниво. Обнадеждена съм, че колкото и трудно да е всъщност, групата ще продължи да съществува, приемствеността ще се случи и ще се запази във времето. Не случайно нашата организация е сред основните примери, част от книгата с добри практики на Национална мрежа за децата.
Има ли хляб за подобен тип дейности в нашия град и не се ли промени първоначалния модел и замисъл?
Не мога да кажа, че има много хляб в една такава дейност като цяло, но има много смисъл. Щастлива съм да видя все повече младежки инициативи под всякаква форма в нашия град и така виждам градежа, чийто основи съм градила и аз. Специално за Младежкия парламент, разбира се, нещата се променят. Няма как нещо да се развива без да се променя. Замисълът, обаче, остава същия в годините. Около него се случват промените и развитието.
Какво би искала както млад човек да промениш в града, в който си пораснала? Имаш ли желание да останеш тук и защо? А в национален мащаб – какво не е наред в държавата?
Бих искала в Самоков да има едно изцяло младежко място. Място, изпълнено с разнообразни възможности, където всяко дете и млад човек да може да прекарва свободното си време, да се чувства добре, да твори, да се учи, да изразява себе си и да надгражда себе си. Самоков е едно чудно кътче, дар от природата и моят роден град. Знам че, където и да съм, винаги ще се връщам тук, било то за дълго или за кратко.
В национален мащаб има толкова много неща, които не са наред, че бих могла да изпиша наистина много по темата. Лично аз съм насочила вниманието си в посока образование и детски политики. Наблюденията ми показват, че към днешна дата учителската професия е загубила уважението, което заслужава и голяма част от смисъла, който носи в себе си. Стремя се и мечтая за промяна основно в тази посока.
Важно ли е младите хора да имат мнение и гражданска позиция и да я изразяват?
Разбира се. Така те градят личността си и ние сме хората, които е нужно и важно да ги подкрепяме. Много често не си даваме сметка колко важно всъщност е мнението на младите хора, колко идейни са те и колко много могат да помогнат на възрастните. Мисля, че трябва да бъде дадено поле за изява на младите хора, но още по-важно е да се научим наистина да слушаме децата и младите хора. Винаги има какво да научим от тях. Възрастните говорят твърде много и слушат твърде малко младите хора и това е голяма грешка, но малцина са си дали сметка. Лично аз, като млад човек, съм безкрайно благодарна за това, че срещнах точно тези възрастни, за които мнението на младите хора е важно, които са се научили да слушат и да си взимат нужното. Все пак всички сме хора и независимо на каква възраст сме, може да се учим един друг дали на житейски уроци или на някоя и друга игра.
