Култура
Вечер… с душа в Общинска библиотека
През тази седмица в Общинска библиотека „Паисий Хилендарски” беше представена книгата: „Петър Димков – лечител и будител”, чиито автор е Еленка Тодорова.
Вечерта бе открита от главния библиотекар – Албена Ихтиманска, която сподели, че преди години са представяли и книгата на дъщерята на Петър Димков. Също, че интересyt към личността на лечителя и будител е голям, а авторката на книгата – Еленка Тодорова, ще допълни картината с образа на Петър Димков.
Преди авторката да вземе думата Мариела Павлова прочете изразителни впечатления написани от Лили Кинина , която не успя да присъства на вечерта.
Еленка Димчева, с нескрито вълнение, благодари на всички, че са в залата и че са уважили Петър Димков. Тя разказа, че приживе най-голямата част хора са го познавали като лечител, който намира свой подход към всеки болен, но той не е просто лечител, а е и мъдрец, философ, будител.
От разказите на авторката стана ясно, че Димков е отдавал голямо значение на мислите и най-вече на положителните мисли. И отново цитирайки казано от вечерта: „Душата на човека може да се подпомогне само с чисти мисли, с положителни мисли.”. Отдава и голямо значение на страховете, които също са плод на мисленето. Чрез мислите човек за себе си е голям приятел, но и голям враг, сподели още авторката с аудиторията.
Друго интересно беше, че за Петър Димков пътищата в живота са два: трудният и лесният. Лесният път е да придобие навика да се радва на живота, а трудният – да придобие навика да се страхува.
Авторката сподели, че хората не осъзнават, че човек има нужда от духовна храна и мисля, че тази книга е един духовен деликатес за всеки, който е имал честта да се докосне до Петър Димков по някакъв начин.
Книга за едно чувство и изживяване, за едно докосване до народния лечител Петър Димков. За вслушването в душата. Докосването до вселенската мъдрост. За
вселенския ред. И аз лично за себе си бих допълнила, за безредието в самите нас.
Една книга, която разказва за един одухотворен човек. За един народен човек, раздаващ се за околните. И преди всичко за един истински човек, който винаги се споменава с добро, с вяра, с благодарност, с обич дори.
Как се срещат хората и как се припознават. Как си въздействат. Как се променят. Как събуждат или провокират в човека на среща си мисли, емоции, стремежи… Дори ако щете събуждане!
“В живота си срещнах много хора и имах безброй преживявания, които оставиха следи в мен. Но една среща и едно преживяване са съдбовни…” /част от текста написан от авторката на задната корица на книгата/. Текст, който с малко думи разказва за намирането на пътя и силата на мисълта, на прошката,на благодарността и други подобни качества у човека.
В част първа от книгата можем да прочетем за „Срещи приживе с Петър Димков”, можем да прочетем в отделна глава: „Други спомени за Петър Димков”, още: „За родителите, за мисията на жената и за мислите”. В отделна глава пише за това, че майката на Петър Димков го е закърмила с билките. Разказано е, че „за всяка болка има билка”, за това, че „очите са огледало на тялото и душата” и че „няма нелечими болести, има нелечими болни”.Авторката разказва и за „разбиранията за духовната същност на човека”. А във всяка глава наред с написаното има цитати от Петър Димков и обратно – до по-големите цитати стои написаното, разтълкуваното, усетеното, споделеното, разказаното.
Има отделна глава за „Спомените му за историческото ни минало”, където авторката пише, какво е споделял народният лечител съответно по отношение на историческото ни минало: „С тъга споделяше: „Нашият народ малко познава историята си и историята на своята държава. Тя започва с Аспарух, но преди това е била съседна на индуската. С години китайската държава е зависела от прабългарската, от прабългарските ханове. Откъде е дошъл Аспарух? Той е бил изключителен пълководец с огромна храброст и мъдра прозорливост, за да доведе прабългарите с конете си до тук и да въздигне държавата ни. Каква култура са имали прабългарите, траките и славяните! Ще се разкрият тайните за живота и традициите на предците ни, за Орфей, за богомилите, за азбуката на Кирил и Методий, за Петър Дънов и за още много люде и събития от историята ни. Всичко това времето ще го покаже. То ще въздига духа ни и самоуважението ни на българи.”.
Тук мога да вмъкна, че интересни са и вижданията му за културата и още не малко други неща, които вълнуват всекидневието на българина или поне е редно да бъде така.
В част втора от книгата: „Духовни срещи”, пише за промените, за прошката към себе си, за това, че всички сме едно цяло и между нас има невидима връзка, че „душата знае всичко”, пише за това „ако си дал” и че всяко нещо идва с времето си.
Поредният хубав подарък с букет от чувства, емоции, думи и приятно отлетели, съвсем не на празно, мигове в общинска библиотека бе поднесен на любителите на книгите.