Зоя Станкова
Музикалната художествена самодейност е неизменна част от живота на нашия град. Иска ми се да напомним отново за този преклонен 100-годишен юбилей, който тази година ще посрещне смесен хор „Рилска песен” при Читалище-паметник „Отец Паисий 1859”.
Предстоящата да бъде издадена книжка за Градския хор е почти готова. Честването се планува за месец ноември. Репетициите и подготовката не са спирали цяло лято. С една дума в хора има повече от всякога живот!
Какво прави един юбилей с хората? Как ги кара да се стремят към все повече съвършенство. Да гледат все по-напред в бъдещето и да си спомнят с умиление, какво е било и все пак този спомен да бъде повод за мисъл напред.
Самата аз като се замисля и си давам сметка, че стойностите оцеляват във времето и ценното остава, независимо от възходите и краховете, които търпи.
Кой да предположи, че над положените от Йосиф Мървик основи на хоровото дело в града, през 1882 година, ще продължи да се надгражда и днес. Кой да предположи, че от ученически, гимназиални, работнически хорове, църковни, ще се достигне до един градски или, че един гимназиален учител като Алекси Попиванов, ще остави следа век след себе си. Кой да предположи, че във времето хорът ще бъде ръководен, както от професионалисти, така и от чиновници, педагози и прочие. Кой освен някои от хористите ще си спомни, че под диригентството на Николай Султанов Градският хор е удостоен с орден „Кирил и Методий” II-ра степен, още за грамотите, медалите и отличията от фестивали.
Мнозина са подписалите се със своята нота в петолинието на живот на смесен хор „Рилска песен” – хористи, корепетитори, диригенти.
И, какво можем да кажем ние, когато доста преди нас вече е казано от Николай Топузов и написано за Градския хор, което смятам важи и днес: „ Отличителните черти на хор „Рилска песен” в миналото и сега са: прекрасни лирични тенори, дълбоки и изразително тембрирани баритони и баси, красиви женски гласове, а всички вкупом – безкрайно влюбени в красотата на вокалното изкуство, индивидуално и колективно – хорово…”.
