Зоя Станкова
Виждайки всеотдайността на децата към всяко нещо, което правят, човек няма как да не пожелае да подаде ръка на желаещите да се развиват. В детския отдел на Общинската библиотека се събират доста деца, но има една основна маса, която се е установила като най-сериозна и творчески настроена. В миналия брой публикувахме стих на едно от децата, в този брой ще споделим с вас, читателите, една приказка написана, илюстрирана с рисунки и подарена на детския отдел на библиотеката от Лора Лазарова.
Лора е на 10 години. Възпитаничка на НУ „Станислав Доспевски”, на която от есента предстои да се превърне във възпитаник на ПГ „Константин Фотинов”. Лора обича да пише. Ходи на наордни танци и карате, а неотдавна в живота й има период на интерес към акустичната китара.
Приключенията на зайчето Пух
Лора Лазарова
Имало едно време зайче на име Пух. То много обичалo да играе в близката горичка, до поточето, с приятели. Един ден отишло да види неговата приятелка Меги. Тя била красива птица. Пух много харесвал нейното име, защото имал сестра на име Меги.
В приятните дни те хвърляли камъни и събирали съчки за камината. Играели си и в дома на Пух.
Те много искали да полетят със заешка ракета и да видят звездите. Имали и плакати на всички планети.
Пух имаше майка, която го обичаше. Тя готвеше за него любимата му храна, а той й помагаше в почистването на заешката къща. Той я смяташе за уникална майка. Тя го приготвяше за училище и се грижеше за него с много обич. Той имаше също баща, двама братя и една сестра. Те всички бяха много добри. Братята – Пух и Питър, мислеха, че са космонавти. Бащата и Пух майсторяха зайкомобил.
Пух ходеше на училище, което беше уютно, а учителите бяха много добри. Братята и сестричката му също ходеха на училище. Сутрин баща им ги хващаше за ръка и ги водеше до класните стаи. Зайчетата имаха баба и дядо, много стари, но готвеха прекрасно.
Започнаха ли да готвят, Пух винаги ги наблюдавал и си пожелаваше, когато порасне да стане готвач. Но само времето ще покаже…
