Седмицата

2014 през очите на Кристина Ангелова

krisi angelova„Със сигурност искам да намирам ДОБРАТА НОВИНА”

Краят на всяка година е поводът ни да правим равносметки и обобщения в личен или в обществен план. Моето обобщение за 2014-та сякаш е доста кратко – „не беше добра година…и с нетърпение очаквам да свърши“. При това аз съм позитивен човек и умея да намирам положителното дори и в лошите ситуации, но този декември ми е трудно да сложа знак „плюс“ на отминалите дни.

2014-та – година на бедствия, на страдащи хора, на нестабилност, на бежанска вълна, на тежкия казус около КТБ, на ползите и вредите от спрения „Южен поток“. Година на още протести и нови избори – в които нямаше избор между доброто и злото, а повечето хора, които все пак се отправиха към урните го направиха с мисълта да дадат гласа си за „по-малкото зло“. Губещите бяха ясни, но имаше ли изобщо победители?

Всички искаха властта, а после се оказа, че е много трудно да се поеме такава отговорност в такова време, накрая все пак кабинет има – център ли, десен ли или просто някъде там. И в една такава „държава“ как оцелява една малка община като Самоков. Трудно, дори и с рекордните четирима нейни представители в новия парламент и то от четири различни политически сили. Трудно, но оцелява. Можем да кажем без сериозни сътресения – финансово стабилна, без дългове и с достатъчно благоустройствени дейности, които радват окото на самоковци. Истината е, че понякога се харчат милиони за проекти, които редовият гражданин някак не може да оцени в своя полза. Но прекрасното местенце около Голямата чешма, пейките в парка, спортните и детски площадки, велоалеите, засадените дървета и цветя… са може би онзи грим, който всички ние искаме да сложим на тревожното си ежедневие, за да се почувстваме добре, поне на повърхността.. Защото ясно е, че ако започнем да пишем в колонката с проблемите, списъкът ще бъде толкова дълъг, че ще ни заседне буца в гърлото. Дали с официалните над 20% безработни, повечето без никакво образование и квалификация, живеещи на социални помощи, които стават все по-тежък воденичен камък за крехката шия на тази община. Дали незаконните къщи, незаконното енерго, дали постоянно спиращият ток на редовните абонати, които обаче са сбъркали с избора си на адресна регистрация… Дали „оф роуд“ пътуването по всяка една от важните пътни артерии, които ни свързват със света, заради спрените по неразбираема за нас причина средства за ремонти. Дали обновената ни и пълна с модерна апаратура болница, на която обаче просто няма кой да работи, защото лекари и сестри търсят реализацията си някъде далече, но не и тук, дали сигурността ни – обират ни вкъщи, на улицата, крадат дори картофите ни от нивата и ябълките от дървото – „моят дом е моята крепост“, но се оказва, че тази крепост е с хартиени стени и лесно могат да бъдат разкъсани…По-добре да спирам дотук, защото тази равносметка не ме радва, а аз обичам да се усмихвам.. Критиката е ценна само когато е градивна, а аз със сигурност искам да намирам ДОБРАТА НОВИНА. Добрата новина е, че годината си отива и идва нова, която винаги носи надежда! И ще е прекрасно в тези дни да ни води максимата „Няма да е все така“! Максима, която кара богатите да плачат, а бедните да се радват. А новото начало можем да поставим днес..без да чакаме първи януари и новата година..ако нещо трябва да променяме и сме убедени в това си решение, то добре е да не губим време, защото то е ценно, безвъзвратно и не чака да правим планове..“Вчера е минало. Утре е загадка. Днес е подарък!“. Това желая на читателите на „ Самоков 365“ – 365 дни да разопаковат този подарък,  да му дават смисъл и да не бъде поредният ден в календара, а да е специален!

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close