„2014-а: И какво от това? Нищо.”
Ето че 2014-а година скоро ще свърши. Така ми се иска сега да припомня и на вас, и на себе си какви чудесни неща преживяхме, колко много градът ни се разви през изминалите 12 месеца, колко пораснахме като общество, как най-после започнахме да се отстояваме и престанахме да се продаваме за дребни стотинки, как най-сетне си спомнихме кои сме – гордите потомци на Самоковската комуна… Но не… Действителността, братя и сестри, е друга… Ето как я виждам аз:
2014-а започна за мен с глоба за неправилно паркиране в Боровец. 30 лева. Платих ги – без да протестирам – на двама мъжаги със зелени жилетки. Дадоха ми хартийка със сумата, без дата, час, печат или касова бележка. И за да съм сигурна, че парите са отишли в общинската хазна, а не в джоба на мъжагите, аз занесох бележката лично на кмета. Той се възмути и каза, че ще провери случая. И какво от това? Нищо. До ден днешен. Но коя съм аз, за да искам резултат или справедливост, или спазване на закона? Гражданка някаква си. При това драгушинка. Не съм интересна. Интересните са други. Ето един от тях:
Бате Сали. Човекът, заради когото Самоков отново се появи в медиите през 2014-а. Депутатът, който хем е от нашия град, хем представлява кюстендилци, а те изобщо и яростно не го искат. Какво стана с него? Не знам. Аз го загубих от погледа си някъде след отчаяните (и безплодни доколкото разбрах) протести на кюстендилци пред парламента. Издигането на бате Сали за символ на Самоков, е най-малкото несправедливо към нас, самоковците. И ме кара ужасно да се ядосвам. Но какво от това? Нищо.
През отиващата си година Самоков се спомена веднъж-два пъти в националните медии и заради новото сметище, което най-после ще бъде построено край града ни и което ще събира боклука на комшиите от Ихтиман, Костенец и Долна баня. Не защото те няма къде да си го карат. А защото самоковските кметове – и бившият, Бог да го прости, и настоящият, Бог здраве да му дава – се натискаха Самоков да бъде център на нещо. Не на културата, спорта или икономиката в региона. Нееее! За тези неща трябва здраво да се работи! Самоков стана център на боклука. Защо? Защото според хората, които управляват общинската администрация, той за друго не става. Ядосва ли ви това? Да? И мен ме ядосва. Ядосва ме цели 4 години. Но какво от това? Нищо.
Няколко пъти шум се вдигаше и около кичозната бутафория край Белчин, която ръководството на Общината не спира да нарича исторически паметник. Да, за селището на Симеон Пашов говоря. Колкото и да го наричат Цари мали град, то нито е „Цари“, нито е „град“. Може би „мали“ все пак съдържа някаква достоверност. Ниската култура на хората, липсата на критерии за това кое е стойностно и кое не, липсата на нова информация и нарочното изкривяване на съществуващата, е най-малкото престъпно. И предизвиква ярост, нали? Но какво от това? Нищо.
И тъй като в природата вакуум няма и всяко зло се балансира с поне едно добро, ще отбележа и нещо хубаво, което се случи в Самоков през 2014-а година: 100-годишнината на хор „Рилска песен“ към Читалище-паметник „Отец Паисий – 1859” . Трябва да се гордеем с този хор. Всички самоковци. И особено хората, които участват в него. Особено те! Покланям се пред постоянството, отдадеността и издръжливостта им. Пред любовта им към музиката и към красивото! Гордея се, че съм тяхна съгражданка!
Искаше ми се да кажа и нещо хубаво за ремонтираната градинка около Голямата чешма, но не мога! Защото всеки път, когато се опитам да завия с колата си там – било на дясно, или на ляво, се чудя с кой акъл стесниха толкова много улицата?! И се ядосвам. Понякога даже много. Но какво от това? Нищо.
Ето в такъв град живяхме ние през 2014-а година. Да, аз по-скоро минавах през него, защото живея в Драгушиново. Но драгушинските тегоби изобщо няма да ги подхващам! Не за друго, а защото идат празници. А и да ви разправям за тях, най-много да се ядосваме заедно. И, както вече стана ясно: „Какво от това? Нищо“.
И преди този изцяло субективен и без никакви претенции за изчерпателност обзор да стане твърде дълъг, ще допълня нещо лично:
На мен 2014-а ми донесе надежда. Надежда, че Самоков има бъдеще. Надежда, че Самоковци ще останат Живи. Виждам тази надежда първо в срещата ми с младите журналисти от „Самоков 365“, а после и във възможността свободно да споделя с вас написаното по-горе.
Мили съграждани, моля ви, стига сте оцелявали! Започнете най-после да живеете!
Желая ви светла, радостна и свободна 2015-а година!
