Злободневно

2014 година на живо

djamiyataГАФОВЕТЕ

Както попитахме и миналата година – какво е тя, без нейните гафове? Ние нямаме вкус към уродливото в живота ни по принцип, но с няколко думи ще споделим какво ни накара да се смеем и шегуваме през 2014.

Рязането на лентички – всяко едно събитие беше ознаменувано с откриване. Интересно. Щом стигнахме да откриваме и пешеходна пътека, явно здраво сме го закъсали откъм идеи по отношение на качествени събития. То не бяха градинки, то не беше чудо.

Друг интерес момент, който зачуди и разгневи самоковци беше ремонтът около Голямата чешма и по-специално пререждането на паветата. Някак си останахме с впечатлението, че там се търси някакъв друг възможен свят. А то какво било – те били наредени накриво. Така и така цяло лято отнякъде се чуваше рев на машина от ремонт, а кулминацията беше засичането на ремонтната дейност с празника на града.

Тръгвайки към МБАЛ-Самоков, да знаете въоръжете се с търпение и с воля, че ще трябва да катерите стълби. Защо? Защото половината асансьори не работят. Когато попитахме какво се случва – ясен отговор не последва. Разбрахме само, че д-р Ковачка, тогавашният управител на лечебното заведение, е свършила нейната работа и прехвърли топката към Общината. Така или иначе – в болницата съоръженията още не работят. Ако искате да знаете докога ще е така – ходете на врачка.

В разгара на лятото влезнахме в новините на бТВ с един интересен репортаж – ставаше дума за водопровода в махалата и последвалото ходене в Общината. Когато репортерът поиска документите, които легализират водопровода, тогавашният зам.-кмет Радослав Стойчев първо реши да ги даде, после обаче се отказа и историята заприлича на „тука има-тука нема”. Лошото е само, че всичко се случваше в национален ефир и пак се изложихме. Накрая седмица след това кметът оправи нещата като показа наличните такива – което си беше като кръпка на фона на цялата история.

Когато разбрахме, че Александър Методиев-Сали ще бъде депутат от кюстендилско, някак си ни разкръсти Господ, че най-сетне ще ни оставят на мира и майтапите по наш адрес ще спрат. Случи се обаче друго – хората от 10-ти МИР се вдигнаха на протест. Това не говори много добре за нас като реакция, защото, когато той стана депутат от града ни, ние го приехме като нещо естествено – без публични вопли и вайкане.

Същото нещо се случи и когато Главното мюфтийство си поиска джамиите. Дупничани направиха жива верига, а „десетките” самоковци какво направиха? Събраха се с едно знаме в ръце, малко преди обед и постояха 15 минути пред паметника. Всичко казано дотук по наш адрес не е комплимент, а малодушие и тотален нихилизъм.

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close