КАКВО НИ ТРЯБВА?
Ако в града ни се спазваха знаците по улиците, щяхме да бъдем истински рай, но вместо това бележим тотален резил в това отношение. Ние доказваме, че в Самоков знаци не са ни нужни, защото просто стоим над тях. Доказателство, което като гилотина виси над нас, е именно поразителният пример със знака, който забранява престоя и паркирането. Според самоковци такъв знак важи само за гостите на града. Тази обица трябва да виси със страшна сила на ухото на контролните органи, които е време най-сетне да си влязат в „контролната” роля.
Когато видим паркинг, първата ни работа е да нацелим мястото, обозначено за хора в неравностойно положение. Ако не сме на паркинг, ще се качим на тротоара, а после ще оплюем някой, че е строшил плочките. Такива сме си самоковци, по отношение на нашите умения да паркираме, което още веднъж доказва, че имаме нужда от сериозна рестрикция в това отношение.
Работещата икономика е жизненоважен факт, който колкото по-бързо бъде приет, толкова по-добре за останалата една шепа народ тук. Наличната ни икономическа мощ в момента е в кома. От индустриалната слава на Самоков към дата 2 януари 2014 година са останали само отломки – затвориха врати редица символи на производството, за да останат няколко предприятия, на чийто гръб да разчитат десетки семейства от хиляди в миналото.
Дразнещото е, че всички говорят за това колко е важно да дойдат инвестиции, но никой не прави нищо по въпроса. Явно ще се наложи той сам да седне да се разреши, както сме свикнали да чакаме и за редица други неща.
