150 години черквата в Драгушиново пази духа на християнството

Румяна Костадинова

С радост, вълнение и гордост Драгушиново отбеляза 150 години от освещаването на своята черква „Свети Теодор Тирон“. Навръх Тодоровден в храма се събраха над 200 миряни, за да участват в празничната литургия. Млади и стари, жени и мъже, много деца, хора от селото, живеещи вече на други места, дойдоха да почетат вековната традиция и да хапнат заедно от прословутия рачник. Организацията на честването е отнела на черковното настоятелство и на кмета цели 6 месеца. Наградата за усилията им са благодарните драгушинци и впечатлените гости на празника. Но най-вече надеждата, че храмът, устоял на половин век комунистическо потисничество и на 30 години „демократичен“ хаос, ще продължи да живее и да пази духа на християнството за идните поколения.

Няколко дни след честването разговарям с кмета на Драгушиново Георги Хаджийски, който е един от най-ревностните християни в селото и основен двигател на черковните дела. Трудно ми е да го убедя да даде интервю – смята, че не е направил кой знае какво, но все пак се съгласява.

Господин Хаджийски, чудесен празник направихте за 150-годишнината на драгушинската черква. Оказа се, че тя наистина е много важна за селото!

Нашият храм е действащ вече 150 години – никога не е прекъсвала християнската му мисия. По времето на комунизма много черкви в Самоков бяха обявени за паметници на културата и миряните нямаха право да ги ползват. Типичен пример е черквата „Свети Никола“, която едва наскоро отново започна да функционира. Черквата в Драгушиново устоя и на комунизма, и на атеизма. Това означава много. Означава, че християнският дух в селото е жив.

Наистина ли е така? Живеем във време, в което ценностите и религиите са доста объркани…

Християнският дух е нещо, което не може да бъде унищожено. По времето на комунизма беше направен опит той да бъде потиснат, но за щастие беше неуспешно. Както в цяла България, която е една от най-старите християнски култури в Европа, така и в Драгушиново, християнството е с много силни корени. И е факт, че комунистите не успяха да прекъснат тези корени, колкото и да се опитваха.

А как се отразиха на християнския дух 30-те години преход? Отученият от религиозност народ успя ли да се научи отново?

След падането на комунизма потиснатата вяра на българина беше освободена и се получи нещо като ефект на възпламеняване от контакта с кислорода – ако мога да използвам това сравнение. Получи се религиозна свободия, която не води хората в правилната посока. Факт е, че избуяха сектите, че всеки има някаква собствена религиозна вяра, която не винаги е в каноните на православието. Вярва се в баячки, гледачки, магьосници, в какви ли не свръхестествени сили. Но смисълът на дълбоко религиозното християнско съзнание е вярата да бъде канализирана в правилна посока.

Това не е ли работата на църквата?

Да, за съжаление българската православна църква не успя да осъществи мисията си в правилна посока. Така се освободиха тъмни сили, които всички виждаме в какво се проявяват. Трябва да се работи много упорито за възвръщане на православната вяра у нашия народ. Колкото по-скоро и православната църква, и всички ние – вярващите християни, успеем да се докоснем до истинската вяра и православието, толкова по-бързо ще се освободим от много от проблемите си, от бездуховността и липсата на морал.

Как да стане това? Как да върнем хората в храма?

Според мен, ние вече направихме една успешна стъпка в тази посока. Честването на 150 години от освещаването на драгушинската черква беше един хубав повод да съберем хората. Положихме много усилия, опитахме се да отговорим на потребностите на хората и на техните очаквания. И е факт, че се получи. Дойдоха много хора – много младежи, деца, мъже и жени от всички възрасти, което е чудесно. Традицията на черква да ходят само няколко възрастни жени – в неделя и по празниците, се разчупи. Оказа се, че всички имаме потребност от вяра, при това от такава вяра, каквато са ни завещали дедите ни, каквато носим в душите и сърцата си.

Но хората не дойдоха ли заради курбана? Заради раците?

Православната църква винаги е била изключително толерантна към народните вярвания. Част от тази толерантност е свързана точно с такива ритуали. В Драгушиново това е курбанът от раци, който е част от идентичността на местните християни. Този курбан се прави от 150 години и за пореден път събра много хора в черквата. Досега за Тодоровден рачници се правеха във всяка къща, но пък не винаги се носеха в черквата, където да бъдат осветени. А тази година рачникът беше общ.

Обаче раците бяха от Лом…

Да, ходихме чак до Лом, за да купим раци. Но ако бяхме тръгнали да ловим раци тук, в нашия край, щяхме да предизвикаме екологична катастрофа. (Смее се.) Все пак сготвихме 15 килограма  – около 300 рака, а това е огромно количество. Предполагам, че щяхме да успеем да ги наловим и тук, в околните рекички, но предпочетохме да ги купим от развъдник.

Значи ходихте до Лом по екологични причини, а не защото тук не са останали раци?

Слава Богу, има раци и в нашите рекички. Даже пуснахме 30 от ломските – специално ги избрахме, да са женски. При все че осъзнаваме, че това е пренос на видове от едно място на друго, което от екологична гледна точка би трябвало да е свързано с еволюция. Но пък, ако е рекъл Бог и ломските раци се смесят с нашите, в това няма нищо лошо.

На Тодоровден хората дойдоха в драгушинската черква за празника и за курбана, но  видяха също така нова чешма и ремонтирана сграда. Как се подготвихте?

Подготовката за честването започна още през есента на миналата година. Направихме реставрация на фасадата на черквата заедно с отец Петър Стоименов, с Огнян Бондов, Вера Димитрова, Свобода Гъркова и други наши съселяни. Олтарът на черквата, владишкият трон и амвонът бяха консервирани със специални препарати. Александър Домишляров и негови приятели смениха почти цялото осветление на черквата. Отдавна имахме нужда от нова чешма. Тя се използва много активно – особено когато готвим курбана за събора на селото. Водата от старата чешма отиваше в основите на храма и ги подкопаваше. Затова искахме новата чешма хем да е в хармония с другите сгради – черквата и камбанарията, хем да върши работа. Построихме я до оградата, като коритото е дарение от наша съселянка, която живее в София – Бистра Дитова. Мръсната вода вече се оттича в канализацията и не застрашава основите на храма. Работихме много упорито, но си заслужаваше. В крайна сметка всички видяха, че имаме една от най-хубавите черкви в региона.

В Драгушиново вече няма коне, но пък за Тодоровден поканихте децата на колопоход. Доста новаторска идея. Как се възприе от хората?

Да, конете вече изчезнаха. Когато аз бях малък, във всяка къща в селото имаше и деца, и коне, и на Тодоровден всички яздехме около черквата. Тази година искахме да направим за децата нещо интересно и приятно и затова организирахме колопоход до местността Бойов дол. Слава Богу, времето беше хубаво и се получи добре. Включиха се десетина деца от селото, заедно с родители, баби и дядовци. Предварително бяхме поставили една от иконите на Свети Теодор Тирон до лековития кладенец и мисията на колопохода беше децата да я вземат и да я върнат в черквата. Отец Петър осигури награди – богослужебни книги, подходящи за деца, с извадки от Евангелието и от Стария завет. Община Самоков пък почерпи участниците в колопохода с плодова торта.

Но да се върнем към същността на времето, в което сме сега – Великият пост. Какви са чисто религиозните ни задачи в този период от годината?

Наистина, това е изключително сюблимно време, както по отношение на вечните цикли на природата, така и на Възкресението Христово. Това е периодът, през който целият всемир се готви да посрещне разпятието, страданието и Възкресението на Иисус Христос. Сега очакваме и пролетта и в това време има всичко – има надежда, има страдание, има вяра… Това е един от най-хубавите периоди от годината и трябва да го използваме рационално, за да му се радваме. Човекът все още е прекалено слаб, за да живее без Бога. И точно около  Великден присъствието на Бог и в Неговия човешки образ в лицето на Неговия Син Господ Иисус Христос, е изключително осезаемо. Виждаме го навсякъде около нас и всички носим частица от Бог в себе си. Така че трябва най-напред да очистим душите и телата си от напластяванията на злото, за да можем да посрещнем възраждащата се година, възраждащото се време и с чисти души и сърца да следваме Божия промисъл.