Анелия Балабанова
Духова музика и изискани танци в изпълнение на момичетата от Мажоретен състав „Самоков” при Читалище-паметник „Отец Паисий” съпътстваха участниците в тазгодишното шествие по повод Освобождението на Самоков. Традиционно място на събитието е местността по пътя за Драгушиново, където в знак на почит към руските освободители е издигнат голям дървен кръст. Миналата година той беше възстановен, за да събере отново на 14 май признателните самоковци. Там са засадени и 12 върби, символизиращи победата на християнството по нашите земи.
В обръщението си към присъстващите, Веселин Хаджиангелов – изпълняващ длъжността директор на ГИМ-Самоков не пропусна да отбележи, че руските войски не само ни освобождават, но и спомагат затова Самоков да изгради свое самостоятелно общинско управление. Всъщност истинската дата, на която се развиват тези паметни събития е 30.12.1877 г. по стар стил, 11.01.1878 по нов, преди цели 137 години.
Известният самоковски археолог направи паралел със случващото в съседна Македония – една от горещите точки на Балканите като контрапункт на това, че бива езикът на омразата и нетолерантността да вземат връх в постъпките и делата ни. В приветствието си кметът Вл. Георгиев си послужи с цитат на великия Виктор Юго „ Избива се един народ, къде – в Европа. Има ли свидетели – само един, целият свят.
Отново най-масово беше присъствието на момичетата и момчетата от самоковските училища, които водени от техните преподаватели дойдоха да поднесат своите цветя. Там бяха също кметът Вл. Георгиев, зам.-кметовете Сия Шехтанова, Васил Сайменов, народният представител Радослав Стойчев. Председателят на Българската национална комисия за военна история поднесе своите приветствия към присъстващите и това сложи край на официалната част. Последва възстановка на събитията, свързани с освобождението на Самоков в изпълнение на Клуб на любителите на историческо оръжие „Чакър войвода”.
