Самоков

Новите млади -Виктория Иванова

Новите млади -Виктория Иванова

“Танцът е скритият език на душата“, Марта Греъм

viki1

 

Танцът е магия за душата и опиат за тялото. Танцът е сила за духа. Той гони умората и лошото настроение. Танцът генерира положителна енергия и ни освобождава от натрупаното напрежение и дискомфорт  –  толкова много емоция се съдържа в него, че не бихме могли дори да си го представим, ако не го практикуваме. Тази седмица обръщаме поглед към Виктория Иванова, още една перла от момичетата на катрин Митова, която ще сподели пред аудиторията ни своята гледна точка за заниманията си и за пътя си към танцовото студио.

„ Избрах танците за мое хоби понеже съм запалена по тях от малка“. Преди година и половина на прага на залата отива едно момиче, което е сигурно, че иска да пробва себе си в това, но и съвсем наясно, че това няма да бъде никак лесно. Знаете какво имам предвид – обичайните предразсъдъци, че не би се справила, неудобството от новите хора, неувереността. Целият този министрес, който Виктория преживява поетапно отстъпва място на трезвата мисъл. Тя се ражда сякаш от нищото. Но с ясната цел да подреди събитията в стабилна хронология и да даде самочувствие.   Веднъж започнеш ли да танцуваш, част от теб винаги остава в танца. Съзнанието ти танцува, дори когато тялото си почива, а мечтите на този ранен етап от живота полека тръгват към посока сбъдване.viki2

„Трябваше да мине време, докато свикна с многото нови хора, които се появиха в моя живот. Но всичко се подреди и сега мога да кажа, че се чувствам добре и съвсем на мястото си“, разказва Вики.

Танцът- това е действие, съчетаващо в себе си страст, силни чувства и много ритъм. Чрез него най-добре се изразяват мислите, чувствата и емоциите, както и да разкриеш душата си. За да успее да стигнеш до подобно ниво обаче имаш нужда от стабилна и сигурна опорна среда. А за Виктория, както и за всички други, това е Катрин, която успява да ги въведе в този вълшебен и различен свят, но показвайки много от реалните неща в живота.

viki

 

„За мен Катрин е един уникален човек. Преди всичко е една истинска приятелка на, която съм сигурна, че мога да разчитам за всичко. Тя е най-добрият треньор на света. Винаги е до нас, когато имаме нужда, и  ни вярва повече, отколкото ние си вярваме“. Съвсем естествено е заедно с момичетата да я чувстват повече от близка. Но е естествено и друго – това, че са в залата всеки ден, създава и пред тях възможността да създадат истински приятелства, които да надмогнат обичайната краткотрайност и преходност. Може би се случва така, защото те имат обща куза, около която са се обединили и са разбрали, че без единението, успехът никога няма да дойде.

„Нямам точни думи, с които да опиша момичетата. Те са едно от най- хубавите неща, случили се в живота ми дотук. Всяка една от тях е с различен характер и допълва другата. Така ние ставаме едно цяло. Позитивни са, усмихнати, щури и за мен са страхотни приятелки. Обичам ги много“.

Светът, пълен с музика, пълен с движение и живот – така изглежда и сцената, когато на нея се появяват момичетата. Като един микросвят, който живее за своята публика. Излишно е да си припомняме, че спектаклите на танцовото студио препълват залата на Чиатлището вече години наред. Цялото това време за момичетата има едно свое конкретно начало, което е техният прощъпулник пред публиката. Първият път на сцената няма как да бъде забравен. Това си е своеобразна инициация, чрез която някак си преодоляваш притеснението /концентрирано в теб в огромни количества/ и пристъпваш към показване на наученото.

„Когато излязох за първи път пред публика, се появиха обичайните “пеперудки“ в стомаха ми. Беше едно незабравимо преживяване,  въпреки че бях малко уплашена от многобройната публика“.

Публиката винаги е била големият съдник за един артист, но очевидно е, че при подобен топъл прием от нейна страна на момичетата от студиото, говори, че те са на прав път и че са подбрали така всичко, че то е да е радост за душите. Всеки един детайл е от спектаклите е от значение за цялостното въздействие. А колкото по-добре е направено, толкова личната мотивация е по-голяма. Думите на Виктория са показателни в това отношение – „Аз танцувам  и ще продължа, въпреки всичко, защото това ме зарежда с много позитивна енергия и ме кара да се чувствам щастлива“.

Танцът е изкуство, танцът е любов, танцът е всичко за тези, които живеят, за да танцуват. Чрез него се преодолява целият негативизъм, станал някак си неотменна част от нас. Но танцът е и социален, той ни помага да общуваме с другите и чрез това общуваме да градим увереност. В него се съдържат и двата полюса – мекотата и твърдостта. Чрез едното да даваш доверие и да бъдеш воден, а чрез второто, когато се наложи, да си твърд и да поемаш инициативата в свои ръце, да бъдеш упорит и да постигаш целите си.

Всичко опира и до това, че в танцовото студио основна линия е изграждането на характер чрез нежността на танците, чрез тяхната сетивност. В тях е като в живота ни – ставаме това, което ние решим, че искаме да бъдем.

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close