„Самоков 365“
Тази година се навършват 130 години от рождението на самоковския художник Коста Стамов. Той е роден на 18 януари 1894 година, произлиза от средностатистическо за времето си семейство на баща – търговец и майка, която е домакиня. Семейството му е било съставено от 8-9 деца и изхранването и битът им не е бил особено лек.
За живота му ни разказва един негов млад наследник 15-годишният Георги Игнев, който явно е наследил таланта му и също се увлича по изобразителното изкуство и има афинитет към колекционирането на картини. Споделя, че и до момента пази една част от платната на Стамов, като най-ранният му акварел датира от 1908 година. Свидетелство, че художникът е започнал да рисува едва 13-14 – годишен.
„Коста Стамов е баща на моя прадядо. Интересувал съм се и още се интересувам от миналото на този не до там оценен художник и мой роднина. Тъй като е произлизал от голямо семейство е било много трудно да се препитават. Още по-трудно е било започването му да се занимава с рисуване, защото боите, картоните, четките, платната и изобщо всичко нужно за тази дейност е било твърде скъпо“, разказва Георги Игнев.
Въпреки финансовите затруднения Коста Стамов не се отказва от изобразителното изкуство и през 1914 година, когато е 20-годишен, е приет с отличен успех в Художествената академия в столицата и то не къде да е, а в класа на проф. Иван Мърквичка и Георги Богданов. Негови съученици по това време са били проф. Васил Захариев и Наум Хаджимладенов.
„Следвал е само две години в Художествената академия и прекратява поради липса на средства. След това се е занимавал със строително бояджийство. Имал е много работа в сферата, бил е търсен и много уважаван. Носила му се е славата на честен и добър майстор. Интересното за него е, че никога не се отказва от изобразителното изкуство. И средногодишно е рисувал над 3000 творби. Основно акварел и масло. Бил е член на групата на самоковските художници, като голяма част от тях са били негови приятели“, допълва Игнев.
Коста Стамов е бил увлечен да изобразява на бялото платно пейзажи, портрети, натюрморти. Обикалял е из Рила планина да черпи вдъхновение, защото именно природата е била неговата любима тема. А мястото, на което най-много е обичал да позиционира статива си и да съзерцава всичко наоколо е Бельова църква.
„През свободното си време винаги е бил с палитрата, статива и скицника. Типична гледка на художник в полето за периода 1940 – 1950 година. Интересен факт за него е, че много е обичал да се рисува и има запазени негови автопортрети. Занимавал се е със скулптура. Още нещо, което е малко известно, е че главата на Христо Ботев в градинката до Дома за стари хора в Самоков също е негово дело“, допълва Георги.
Къщата на Коста Стамов се намира точно в този край на града, малко над сегашния Център за настаняване от семеен тип. Има сграда, но тя не е поддържана. За съжаление, след втория брак на Стамов и след неговата смърт семейството не може да подели наследството и къщата остава необитавана.
„Къщата не е наша, за съжаление. Иначе е типичен дом на творец. Има хубав двор, с дърво и ателие. Първата жена на Коста Стамов умира и малко по-късно той се жени втори път. Стамов е починал на 79 – годишна възраст, на 3 март 1973 г. Умира по много драматичен начин. Пред статива, рисувайки. От ляво е била скулптурата на първата му жена, а от дясната страна – тези на децата му. Пада и лицето му се отбелязва върху картината. Явно е започнал някакъв фон. Запазил съм тази картина, която за мен има изключителна сантиментална стойност. Пазя последната палитра и четката. Имам и негови бюстове. След смъртта му втората му съпруга подарява голяма част от картините му. Днес вкъщи имам около 600 негови произведения, които съхранявам с голямо уважение, преклонение пред таланта му и обич“, казва Георги Игнев.
Той споделя, че голяма част от тези платна го вдъхновяват и самият той да рисува и да бъде продължител на семейната нишка. Няма друг в семейството след Стамов, който да е проявявал подобен интерес към изобразителното изкуство.
