Седмицата
127 години от Съединението на България
Присъединяването на Източна Румелия към Княжество България през есента на 1885 г. и блестящата защита на този акт може да се каже, че са най-значимите постижения на българската нация в нейната нова и най-нова история. След първия голям успех на българите във връзка с възстановяването на българската държава, Съединението бил другия голям национален триумф, който убедил за пореден път европейското обществено мнение в способностите на българския народ за историческа инициатива и самостоятелен държавно-политически живот.
Събитията около Съединението са обстойно проучени и изследвани не само от български, но и от чужди историци и изследователи. В историческата литература има най-различни мнения, теории и факти за действията, довели до обединението на българския народ. Независимо дали тези данни отразяват и осветляват това на 100 %, за нас и бъдещите поколения има значение единствено това, че Съединението е един успешен акт, независимо при какви обстоятелства и с цената на какви усилия и жертви това е постигнато.
В Самоков няма изградена традиция 6-ти септември да бъде честван по някакъв по-различен начин от останалите национални празници. Единственото нещо, което свързва града ни със събитията, които предходжат и съпровождат Съединението, е името на Христо Дюкмеджиев – един от двигателите и инициаторите на първото и за съжаление последно обединение на българската нация от времето на Третото българско царство.
Въпреки че в историята на българската държава от годините на Съединението името на Христо Дюкмеджиев не е много популярно, той изиграва много важна роля за неговото осъществяване. На първо място след каго се установява в Пловдив през 1881 г., в неговия дом (1885 г.) е основан Тайния централен революционен комитет – съединиско движение. Именно неговата къща е превърната в щаб на съединистите.
Заедно с това Хр. Дюкмеджиев е и автор на печата на Съединението, който в момента се съхранява в София.
След като събитията от началото на септеври 1885 г. вече са факт, двамата с Ив. Соколов излизат с апел към българските граждани да бъдат съставени доброволчески чети за защита на делото. В една от четите се записват голям брой самоковци, сред които и ученици, които по това време учат в Пловдив. Дюкмеджиев участва и в няколко сражения по време на Сръбско-българската война (1885), която последва след обединението на България.
След Сръбско-българската война и утвръждаването на Съединението Христо Дюкмеджиев е избран първоначално за кмет на Пловдив (1887-1890), а малко по-късно (1901-1905) и за кмет на Самоков.
Въпреки че Самоков остава малко в страни от събитията около провеждането и защитаването на Съединението, той дава своя малък принос към общонародното дело. В тези събития българите показват своите способности за историческа инициатива, и че еднакво добре умеят да бранят своите интереси както на бойдото поле, така и на дипломатическата маса.