ЛюбопитноСпорт

“Да докосваш, да раздвижваш, да вдъхновяваш. Това е истинският дар на танца.” Одри Лънч

Танцово студио „KATTY DANCE”

Мария Галчева

За началото …

Всичко започва през 2012 година. Идеята е да се направи нещо ново, динамично, развлекателно, но в него да кипи живот, творчество, здрава работа, ентусиазъм.

Така се появява танцовото студио на Катрин Митева. Както самата тя казва – „Продукт, който да бъде качествен и стойностен, изпълнителите да бъдат дисциплинирани и да бъде извлечено най-доброто от танцьорите, база, която да вдъхва доверие, чистота, красота, достойна за изкуството – танц!“.

Така вече 4 години залата прелива от живот и изкуство. Разбира се, няма как – всяко начало е трудно, но има ли желание, има и начин. Момичетата взимат участие в всички мероприятия на града и на училищата, както и в много други събития – Европейски първенства по ски, международни конкурси, рали шампионата на България,  международния туристически фестивал на Балканите, националната среща на ветераните гимнастички -“Спортът е здраве, начин на живот”, те са мажоретки на БК “Рилски спортист”, имат много самостоятелни концерти и спектакли.

“Да докосваш, да раздвижваш, да вдъхновяваш. Това е истинският дар на танца.”

Одри Лънч

 

Евелин Драгалевска

eva1Тя е на 16 години от Самоков. Като всеки млад човек обича динамика на съвремието ни и приема предизвикателството да стане част от танцовото студио. Живеем в малък град – когато се появи нещо ново, то несъмнено носи своето очарование, още повече когато имаш определен афинитет към него.Още щом разбира, че е на път да се появи танцово студио, Евелин вече е решила, че ще бъде част от него. И така вече 4 години.

„Танците не са само спорт, чрез тях можеш да покажеш себе си и да изразиш емоцията си. Не съм и предполагала колко много промениха мен и живота ми!“

Както споменахме и във въведението – всяко начало е трудно. И то е трудно за всички. Ясно е, че целите са поставени, но на преден план излиза планът за реализация, напасването на характерите, усвояването на преподаденото. Изобщо много неща. Трудностите идват и в самите момичета – режим, тренировки, диспиплина.

„Едни от първите неща, които се учехме да направим, бяха да работим в екип и да се разбираме като такъв.  Да научим  първите движения и стъпки беше трудно, защото се чувстваш доста неуверен в себе си, но разбира се всяка нова стъпка напред е нещо ново и по-добро“ – казва Евелин, но при нея има и друго – преодоляването на собствената неувереност и притеснение.  Различните емоции преливат от страха от предстоящето до това дали ще успее да се справи. Правейки първите си стъпки в залата, тя прави и първите стъпки като самостоятелна личност, оформяйки характера си.

Всички тези чувства обаче опират до един човек – Катрин. Тя е тази, която успява да отстрани негодното и да канализира най-доброто в тях, предавайки на завършения проект грация и самочувствие – „Ще го кажа възможно най-кратко – Кати за мен е много неща. Тя е уникален , търпелив, прекрасен, вдъхновяващ и обичащ човек! Кати не е само треньор, тя е приятел, на когото можеш да се довериш,  важна част от живота ми и винаги насреща. Винаги ще бъде специален човек  за мен! Обичам я! Благодаря и за всичко!“.

В повечето случаи, когато има трудности, хората сме склонни да се отказваме. Решение, което е много лично, но и много разпространено. За Евелин подобен изход никога не е стоял като вариант. Дори не го е помисляла, без значение колко трудно и е било. И в този случай си казваме – продължаваме, нали, няма място за съмнение. „Продължавам, защото ми харесва, защото мога да бъда себе си, да се покажа, да изразя самата мен като личност, да забравя всичко около себе си, да чувам музиката,  да усещам емоцията , да чуя от хората, че им харесва това, което правя.“

Тръпката е кодирана в това, че самият танц е направен, за да бъде показан. Къде по-ествествено се случва това, ако не на сцената. Това място е колкото омагьосващо, толкова и плашещо. А в крайна сметка изявата за един артист е всичко. Той се подготвя, за да покаже, да предаде послание и да „проговори“ чрез изкуството си. Разбира се, че и за Евелин е имало притеснение от първата поява на сцена. Ще си кажем – абсолютно нормално е. „Никога не съм била толкова притеснена, преди да изляза на сцената. Бях много уплашена , развълнувана и много разтревожена, но когато започнах да танцувам, имаше една прекрасна тръпка, бях истински удовлетворена.“  Но е нормално и когато всичко свърши и настъпи тишината, да почувстваш точно това удовлетворение от себе си и от добре свършената работа. Миг на спокойствие, но и на презареждане в търсене на нови предизвикателства и хоризонти.eva

В залата има много момичета. Това беше първото, което забелязах от срещата си с тях. В тези очи има искреност, желание и обич. Те са едно голямо семейство – сплотени и единни. Такива са и за нея – второ семейство, хора, на които може да се довери и да разчита – „Винаги се подкрепяме, помагаме си, смеем се заедно, преживяваме прекрасни  моменти. Страхотни са, обичам ги безкрайно много и думите са излишни! Времето със тях е неусетно и знам, че винаги мога да разчитам на тях! Обичам ви „KATTY DANCE“!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Момичетата са, моето второ семейство винаги се подкрепяме, помагаме си, смеем се заедно преживяваме прекрасни  моменти заедно, те са страхотни, обичам ги безкрайно много, думите са излишни! Времето със тях е неусетно и знам че винаги мога да разчитам на тях! Обичам ви KATTY DANCE!!!

 

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close