Наскоро, за пореден път през последните няколко години, стана въпрос за статута на Байракли джамия. Основният проблем е, че Главното мюфтийство предявява апетити към един от емблематичните за нашия град паметници на културата. Същите претенции са отправени по посока на джамии, намиращи се и в други градове на страната. Главното искане е от музеи, те да се превърнат в действащи храмове, въпреки че населението с мюсюлманско вероизповедание в тези ройони е минимално, да не кажем почти никакво. Днес, в 21 век, това звучи меко казано нелепо.
До периода на Освобождението в Самоков е имало 12 джамии, пръснати в различни точки на града. Легендата разказва, че това са били църкви, на чието място се появяват джамии. След Освобождението източниците разказват, че четири от тях са били запазени. Съдбата им обаче е различна, една е изгоряла, друга бутната, трета сама се е разрушила. Така остава само Байракли джамия и то в полуразрушено състояние. Нейната историята е доста интересна предвид това, че кметовете след Освобождението са работили по посока на това тя да бъде съхранена и да не последва съдбата на другите подобни храмове, но не като действаща, а като един паметник на културата. Техните усилия обаче намирали силен отпор в лицето на тогавашните самоковци, които искали да я запалят. Байракли джамия не винаги е била действаща, за един отрязък от време е била мюсюлманско училище. А още по-интересно е, че е построена и изографисана от самоковски майстори, християни. По предложение на нашия съгражданин проф. Васил Захариев е включена в закона за старините от 1928 година, където присъства под номер 10, от 13 обекта в Самоков, в това число Бельова църква, Сарафската къща, Голямата чешма и др.
Тези исторически факти и запазването на джамията до днес говорят за толерантността към религия, различна от нашата. Освен това около 150 години Общината поддържа и реставрира този паметник, в него са вложени стотици хиляди левове. Грижи се за него.
Толкова години по-късно се правят опити мюфтийството да придобие съхранената през годините джамията. И се поставя на дневен ред статутът й. Парадокс сам по себе си е фактът, че в Самоков процентът на хората с мюсюлманско вероизповедание е почти нулев. В такъв случай съвсем логично е да си зададем въпроса каква е целта, след като няма реална необходимост тя да бъде действаща?! За самоковци тя е паметник на културата, символ на толерантността и уважение към религията. За туристите тя е безспорна забележителност. И така е било години наред. Съвсем излишно е изкуственото нагнетяване на етническа нетърпимост в хората, предвид смутните и драматични времена, в които живеем. На кого и за какво е нужно това? Може би за налагане на религиозно, а оттам и на политическо влияние в една нова област? Историята си е история и нека си остане така, да не я написваме отново, но с днешна дата.
