116 години от рождението на д-р. Петър Кондоферски – основоположник на Родилното отделение в Самоков

Анна Манова

На днешната дата се навършват 116 години от рождението на големия самоковски доктор Петър Кондоферски. Той е от онези хора, които се посвещават на медицината и се образоват през целия си съзнателен живот, за да бъдат максимално полезни на пациентите в своята област. Д-р. Кондоферски специализира акушерство и гинекология,  по-късно става основоположник на Родилното отделение в Самоков. А животът му е достоен за роман.

Д-р. Петър Христов Кондоферски е роден на 23 март 1904 г.  в Самоков, в семейството на свещеника Христо Зафиров Кондоферски и Милка Бранкова. Основното си образование завършва през 1923 г. в смесената гимназия в родния град, а след това записва медицина в Медицинския факултет. Активно участва в студентските стачки и борби против режима на Цанков. Задържан е след атентата в църквата „Св. Неделя” в столицата – малтретиран, разпитван, изключен от университета и интерниран. Спасява се случайно от разстрел в местността „Ушите край София.

По-късно емигрира във Франция, където едновременно учи и работи. Успява да се дипломира в специалност хирургия. Жени се за французойка, от която има дъщеря – Симона Кондоферска. Заминава за Тунис и там е назначен за лекар във Фосфатната мина „Мехери-Обьоз”. За добрата му работа е отличен с орден „Нишан-Ифтикар” – офицерска степен. Много добре е поставен в обществото, заслужил уважението в средите си. Но силната носталгия го провокира въпреки голямото признание извън граница да изпитва силно желание да се върне в родната срана и град. И тук създава семейство и се ражда неговата дъщеря Пиерет.

Завръща се в България и през 1935 година е назначен за общински лекар в Самоков. Д-р. Петър Кондоферски специализира акушерство и гинекология. По инициатива на д-р Кондоферски и на д-р Стоилов – главен лекар на амбулаторията в града, през 1938 г. се открива Градския родилен дом. През 1942 д-р. Кондоферски за първи път в Самоков прилага пеницилинотерапията, а през 1949 г. прави първото кръвопреливане в града. В този период той развива голяма оперативна дейност, с което се преустановява изпращането на жени и родилки за акушеро – гинекологични операции в София. Председател е на Червения кръст в продължение на дълги години. Председател е също и на научния колегиум при Самоковската районна болница. Много от материалите за провеждане на тези колегиуми взима от Френския културен център в София. Д-р Кондоферски остава завеждащ на Родилния дом до 1964 година, когато е пенсиониран. Непосредствено след неговото пенсиониране комунистическата власт прави опит да го изкара враг на народа, неуспешно.

Това, което не се случва през 1964 година обаче, става в периода 1971 – 1980. Комунистическата власт отново погва самоковския лекар и той е обявен в шпионаж. Едно от смешните обвинения е, че жените на военнослужещите, посещаващи частния кабинет на лекаря са издавали държавни тайни. Всички, познаващи доктора, както и неговите близки били наясно, че това обвинение е съшито с бели конци.

Но така или иначе д-р. Кондоферски е изпратен за 8 години в затвора в Стара Загора. Семейството му преживява тежки дни, тогава дъщеря му Пиерет е едва 7-годишна. Съпругата на д-р. Кондоферски, която по това време е акушерка е изгонена от акушерските си задължения. Въпреки неприятната ситуация, в която се намирал д-р, Кондоферски не спрял да се образова, следейки всички новости в медицината. Лекувал е жените на служителите в затвора. Прекараното време там дало изява и на една негова страст – литературата.  В затвора той пише стихове, голяма част от тях посветени на своята обична дъщеря Пиерет. Самата тя днес също се занимава с медицина като лаборант самоковската болница.  Най-голямото желание на д-р. Кондоферски, както споделя дъщеря му Пиерет, е да бъде лекар и да помага на хората. До последните си години се занимава с медицина и запазва ума си бистър. Умира през 1991 година на 87 -годишна възраст.