Култура
100 години от Балканската война
На 5 октомври се навършват 100 години от деня, в който за България започва първата Балканска война /1912-1913 г./ – героична епопея за освобождението и човешките права на българите в Османската империя. 34 години по-рано е завършила Руско-турската освободителна за България война. Но Берлинският конгрес на Великите сили оставя след нея открит „Източния въпрос” – българи и други християни остават под османска власт в Македония, Одринска и Беломорска Тракия и други части на Балканския полуостров. Освободителните борби в тези земи и международните дипломатически усилия не донасят решение на този проблем. Възможностите за мирен изход са вече изчерпани. По-рано през 1912 г. четири балкански държави – България, Сърбия, Гърция и Черна гора, сключват военен съюз, насочен срещу Османската империя.
В средата на септември напрежението на Балканския полуостров нараства. В Османската империя вече е започнала частична мобилизация. На 17 септември мобилизация обявява България, последвана от своите съюзници. Началото на войната вече е въпрос на дипломатическо време. Русия и Австро-Унгария отправят нота, в която настояват да се запази мирът и обещават да съдействат за реформи в Османската империя. В отговор на 30 септември съюзниците настояват за конкретни реформи, включително автономия на Македония и Одринско в 6-месечен срок. На 4 октомври обаче Високата порта сама обявява война на съюзните държави.
На 5 октомври българският цар Фердинанд отправя към народа си манифест за обявяването на войната. Думите на този документ сякаш изразяват чувствата на целия български народ тогава: „Българи, в продължение на 25-годишното ми царуване съм дирил винаги в мирна културна работа напредъка, щастието и славата на България… Провидението обаче е отсъдило инак…Отвъд Рила и Родопите наши братя по кръв и вяра не бяха честити и до днес, 35 години след нашето освобождение, да се сдобият със сносен човешки живот… Нашето дело е право, велико и свято. Със смирено упование в закрилата и помощта на Всевишния възвестявам на българския народ, че войната за човешките права на християните в Турция е обявена.”
Турция няма възможност да отбранява дългите си граници на Балканския полуостров и решава да води настъпателна война, да нанесе поражение на България, като разбие по този начин Балканския съюз. Срещу нашата страна са хвърлени основните сили на империята.
След няколко погранични схватки започват първите големи сражения. На 9 октомври турската армия вече е готова за настъпление, което си остава само на книга, защото решително настъпление започват българските войски. Направлението на главния удар е към Лозенград /днес Къркларели/. Жестоки боеве се завързват при селищата Гечкенли, Кайпа, Селиолу, Ериклер, Петра и други. Догато Първа българска армия провежда първите атаки и ангажира значителни сили на противника, Трета армия изненадващо се появява откъм изток, пробива отбраната на турските войски, заплашва ги с обкръжение. Противникът отстъпва панически и на 11 октомври изоставя без бой Лозенград. Турците отстъпват и по другите участъци на тракийския фронт, Втора българска армия блокира крепостта Одрин. Успешно настъпват българите и по другите фронтове – Източните и Западните Родопи, Източна Македония. В тези райони българското командване разполага с далеч по-малки сили. Но те действат изключително маневрено, вземат инициативата и със своята храброст и невероятен дух печелят победи навсякъде. Подпомогнати са от местното опълчение и от множество чети, които действат в тила на противника. Те са организирани от Вътрешната македонска революционна организация, която ръководи освободителните борби на българското население.
Победата на съюзниците слага край на петвековното османско господство на Балканския полуостров. Империята губи всичките си владения на полуострова, с изключение на тясна ивица територия по северния бряг на Мраморно море. Останалата част на Тракия заедно с Източна Македония попадат под българска власт. Сърбия завладява Косово, Северозападна Македония и други области, Гърция – Епир, редица острови в Егейско море и Югозападна Македония със Солун, а скоро след Лондонския мирен договор е създадена независима албанска държава. Споровете за подялбата на Македония водят до разрив в Балканския съюз и до Втората балканска война, която избухва само месец след приключването на Първата.