Общество

100:100

ProtestВ гърдите ни опрян е за стрелба
на времето барутно пистолета.

Вапцаров

Дербито между политици и народ се оказа доста оспорвано. Освен това се играе с продължение още от месец февруари. Разклатиха се основите на иначе паянтовата ни държава. В момента тя се крепи на общественото недоволство, на протести и контрапротести, на оправдания на различни политици и най-вече на онзи „лош човешки материал”, който доведе нещата до крайност. Но не идва ли вече време за осребряване на всички дългове? Или ще чакаме да ни запишат в „Рекордите на Гинес” като страната, която направи 100 на 100 – управление и протести, протести и управление, а на моменти и управление на протестите.

И ний сме дали нещо на света – Андрешковци, Бай Ганьовци (а самоковци и Сали), които с усмивка и умиление реабилитираме всеки път, когато стане дума за българщина. Дебатите ни често не излизат извън малкия парламент на кръчмата, защото там сменай-силни. Улицата събра всички „умни и красиви”, но досега няма смисъл от това. И при всяка поредна грешка свиваме многозначително рамене и зариваме главите си в пясъка, а забравяме, че на повърността остава видима нашата същност…

Няма как обаче да реабилитираме Левски, защото ни липсва патос и идеализъм. Няма я чистата и свята Република, на нейно място трайно като неканен гост се е настанил хаосът, безхаберието и олигархията. Развяваме знамена, но нямаме Райна Княгиня. Търсим промяната, но нямаме водачи. Много се говори, но нищо не се казва. Искаме добри упрявляващи, но нямаме личности. 100 на 100 е така! И като теглим чертата остава ни нямането… Нямаме, нищо нямаме – нямаме образование, нямаме здравеопазване, нямаме икономика, нямаме надежда, нямаме средства, нямаме държава. А всеки ден, противно на това, което изживяваме, някой от екрана ни убеждава, че тези неща всъщност ни принадлежат. Нещо не излиза сметката, не мислите ли?

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close