Зоя Станкова
“Един неостаряващ град с голяма история, е изрисуван фино в обятията на Рила и една многовековна, спираща дъха и смайваща ума картина, през всеки изминал ден, от далечното минало до днес, разкрасява старите спомени и обогатява с нови цветове своя живот. Немалко са историческите сведения, които разказват за икономическия, духовния и културния подем в миналото на града. Немалко важни дати и събития са бележили живота в Самоков. И немалко хора са се подписали въввремето с приноса си за града в най-различни периоди от развитието му.”, така започва книжката „100 години хор „Рилска песен”, която издаде Читалище-паметник „Отец Паисий 1859” по повод юбилея на Градския хор.
Не искам да убивам магията и с до болка познати, изтъркани от изписване думи да пиша: на тази и тази дата, от толкова часа, на това място, се проведе това мероприятие. Датата е ясна – 14 ноември 2014г. Часът също – 18:00. Мястото – Читалище-паметник „Отец Паисий – 1859”.
Както пише в книжката, издадена по повод 100-годишнината: „Годината е 1914. Учителят по музика – Алекси Попиванов, създава смесен хор „Рилска песен” – първият граждански любителски хор, съставът на който наброявал 20-22 души. Оттук нататък се занизват диригент след диригент, корепетитор след корепетитор, хорист след хорист, концерт след концерт, всички значими и градивни за развитието на хора. И, ако нашите хористи са ноти, всяка от които си има своето място на петолинието, то техните диригенти са нотните редове, без които те не биха могли да се наредят в понесла се към съвършенство, звучна мелодия…”… Ето, че тази звучна мелодия се носи и днес, а надяваме се и си пожелаваме всички, че ще се носи и за в бъдеще!
Това честване бе за всички една вечер с душа, а Читалището се бе превърнало в едно разтворено сърце, което имаше по много от топлината, емоцията, любовта, историята, живота и ги раздаваше на всеки прекрачил прага му.
„Преоткриваме миналото в настоящето, докосвайки се до безценното дело на не умиращата вярност, всеотдайност и любов към песента на една жива история.”, пише още в книжката. Не случайно използвам цитати от нея, които бяха включени и в самото честване. Между изпълненията на нашите хористи звучаха цитати от „100 години хор „Рилска песен”, което бе направено и като своевременно представяне на книгата.
Честването започна с дикторски прочит на началото от книжката „100 години хор „Рилска песен”, което разказва на кратко за Самоков и неговото музикално, културно минало и всичко това на фона на картини от града и снимки от живота на градския хор. Тук ще си позволя да вмъкна, че за прочита изказваме благодарности на Васил Михайлов. И продължи с изпълнения на Градския хор, като прозвучаха песни по музика на Добри Христов, Филип Аврамов, Моцарт, Вивалди, Верди, Шуберт.
Представиха се също Румяна Костадинова и Аглика Крушовенска – попълнения на от скоро съществуващата вокална студия към хор „Рилска песен”. Те изпяха арии от операта „Набуко” на Верди.
„Основите на музикалното културно минало в град Самоков са поставени и няма възможност да бъдат разрушени. Навярно, според обстоятелства, трудности, време,което налага своето и много човешки борби, тези основипонякога биват забравени, понякога етапът на надграждане е по-бавен или дори на моменти липсващ, но те винаги ще бъдат съществуващи и всяко време ще се изгради по своему над тях.”
Председателят на Читалището – С. Пашов, връчи на настоящите хористи, както и на тези, които някога са били и уважиха юбилея, грамоти, значки и книжки. А по повод 100-годишния юбилей кметът – В. Георгиев, връчи почетен знак – златен на името на Градския хор.
Музикален поздрав към юбилярите поднесоха смесен хор „Ален Мак”, град Благоевград с главен диригент Христо Велев и диригент Йоланта Лазарова, също и мъжки хор „Св. Иван Рилски”, град Дупница, с диригент Таня Камбурова и роял: Яна Чинова.
Думата бе дадена и на господин Попиванов – дългогодишен хорист и председател на хор „Рилска песен”, който се изказа вълнуващо за миналото и настоящето на Градския хор.
Поздравителни адреси бяха изпратени от г-жа Ирена Коцева, която внесе и цвят на сцената с красива кошница с цветя и от г-н Радослав Стойчев.
Гости на юбилея бяха: Владимир Георгиев – кмет на Община Самоков, Ивалина Трендафилова – общински съветник, Нина Христовска – директор на Исторически музей Самоков, Любослава Ярловска – член на Настоятелството на Читалище-паметник „Отец Паисий 1859” и Стоян Пашов – председател на Читалище-паметник „Отец Паисий – 1859”.
На честването присъстваха и стари хористи. От диригентите преди Иван Янков нямаше присъстващи, но въпреки това получихме топли думи по случай юбилея от Дора Христова – диригент на хор „Рислка песен” в периода 1972-1974 година и Мария Паташева – диригент на хор „Рилска песен” в периода 1980-1983 и за кратко през 1998 година.
За съжаление, поканените гости от Хоровия съюз и Министерството на културата не бяха сред присъстващите. Това, разбира се, не попречи вечерта да бъде празнична, да прелива от емоции и спомени!
В края на концерта хористите и гостите, целият салон на Читалището, запяха „Родна песен нас навек ни свързва” и „На многая лета”, а домакините убедително заявиха, че първата страница от новия живот на смесен хор „Рилска песен” е написана!
Ще си позволя лично от свое име да се извиня на хористите, че първоначално не си давах сметка, колко безценна е тази годишнина за всички тях, колко важна е книжката, за направата на която дължа благодарност на Теменужка Янкова, защото има не по-малки от моите заслуги. Искам също да им благодаря за всички топли думи и приятни емоции и, че станах част от това изживяване, заедно с тях!
Скъпи хористи, на многая лета!
