100 години градски хор

Самоков е град с богата история. Град, стъпил здраво на своите културни, духовни и исторически основи, градени и надграждани от творците на всяко едно време, рушени от несигурността на живота, подлагани на куп изпитания и надделяващи над неволите и неразбирането.

Годината е 2014. Имаме възможността да споделим заедно вековната певческа традиция на смесен хор “Рилска песен” при Читалище-паметник “Отец Паисий-1859”, състав, който намира своя дом в читалището през далечната 1925 година и оттогава до днес живее най-пълноценно в нашия културен дом.

Хоровото дело в града води началото си от 1882 година, но със сигурност не можем да датираме създаденото богатството от рилските гласове, пропити с дълбочина, звучност и чувственост, които винаги е имало и ще има. Ценността на музикалното минало на града, ще ни провокира да се гордеем, че сме самоковци, а ценността на настоящето ще ни провокира да сме щастливи от факта, че сме съхранили създаденото, независимо от трудностите, на които го е подлагало всекидневието. Деситилетия наред хоровото песенно изкуство е неизменна част от градския живот. Водещо началото си от ученически хорове при прогимназиите и началните училища, ръководени от учителите по музика, минало през работнически колективи и достигнало до днешния утвърден градски хор. Невъзможно е да упоменем поименно всички личности дали своя принос, оставили част от себе си, от живота и любовта си, на традицията на хоровото дело. Диригенти. Хористи. Корепетитори. Невъзможно е да тръгнем от 1914 година и стъпка по стъпка, концерт по концерт, репетиция по репетиция, да извървим и отразим живота на хора, който във времето на своето утвърждаване като творчески колектив, бива ту черковен, ту градски. Не е редно да броим сълзи, пишейки за това, че за известен период от време, от 1997 година, хорът угасва. За многократните опити за възстановяването му, увенчали се с неуспех. Хубаво, е обаче да отбележим усмивката на песенното изкуство – хорът отново, през 2010 година, отваря своите очи за новия живот на старото начало.

И, въпреки всичко, в невъзможността да отразим всяка симфония от колективи, всяка нота, изписана с различния почерк на отделните диригенти и записана в “родната песен, която навеки ще ги свързва”, всяка песен, намерила място в петолинието на сърцата на хористите, възможно остава днес да се поклоним пред делото и постоянството на всеотдайните хора, които са били някога, които са в момента и които ще бъдат занапред душата, живота и същността на хор “Рилска песен”.

Днес, смятам с тежестта, с която са били и преди петдесет години, при един не по-малко значим юбилей, си остават думите на народния артист Петко Стайнов: “Хвала на всички членове на хор “Рилска песен” – от беловласите негови ветерани, крепители на традициите му, до най-младите техни приемници! Слава на прекрасното народно дело на хор “Рилска песен”!

Колективът и ръководството на Читалище–паметник „Отец Паисий-1859” поздравяват продължителите на хоровата традиция в града по повод тазгодишния юбилей, като им пожелават да творят все така всеотдайно!