Анна Манова
Напоследък бизнесът, с който се занимава Елмира Димитрова много нашумя, дали заради това, че са я давали няколко пъти по национални телевизии или защото се занимава с нещо наистина екзотично за нашите ширини, предстои да разберем. Отиваме на място, за да проверим. Око да види, ръка да пипне, както се казва. Дестинацията е Долна баня, отминали сме центъра и съвсем малко по-нагоре, в лявата отбивка от пътя, виждаме табела с надпис: „Щраусово забавление”. Точно натам сме се упътили. Съвсем скоро стигаме до желаното място, а собственичката Елмира ни посреща с усмивка. Бързо ставаме част от чакащата група туристи и потегляме към щраусите. Още с първите няколко уводни изречения вече знаем, че наистина ще е забавно. Някога случвало ли ви се е да видите тази птица на живо, да я храните или тя да ви прегръща? Ако отговорът е не, значи трябва обезателно да го направите. Наистина си е забавление.
Място, където има „Щраусово забавление”
Снежето, Иван, Мария, Зоя, Ралица, Наска, Габи, Цвети, Юлия, Ваня, Ангел – това не е изброяване на служителите във фермата, а част от имената на различните щрауси, като всеки от тях подобно на човешката натура си има свой собствен характер и манталитет. И ако за нас като обикновени посетители те са просто големи птици и се разделят на мъжки и женски, то за собственичката Елмира те са много повече, те са семейство, отговорност, забавление и не на последно място – бизнес. И дори за тяхното удобство пренебрегва семейния си уют и се лишава от много неща, за да може зимата те да имат подово отопление в спалните си помещения и да им е добре за живот като цяло. „Вкъщи се отопляваме с една печка, защото все не ни стигат средствата, но на щраусите сме им направили подово отопление и камина на дърва. През нощта става много студено в Долна баня, която се намира на над 650 метра надморска височина и се грижим да не им е студено, за да не се отразява това на яйценосния период, който в зависимост от атмосферните условия продължава от март до октомври”, разказва собственичката. Сега, когато се намираме в непосредствена близост до тези екзотични големи птици виждаме, че те много си приличат една с друга, пък Елмира без проблем ги назовава по имена. „Често ме питат как ги разпознавам. Те са много социални животни и са толкова различни по характер, че аз само по кълването ги различавам кой кой е, едни са по-нахални, други по-срамежливи, трети са малко в изолация”, разкава ни Е. Димитрова.
Едва ли някога Елмира си е мислила, че от големия столичен град и с професията на педагог някога ще отиде в по-малкото населено място и ще отглежда това екзотично за нашите ширини животно, което до съвсем скоро се е водило едър рогат добитък. Факти! В интерес на истината тя винаги е мечтала да произвежда нещо, да има свой собствен бизнес.
За идеята, родила се в главата на Елмира и превърнала се в екзотичен бизнес
„Никога не съм била на село. Кореняк софиянка съм. Бабата и дядото на мъжа ми са от Долна баня. И той като дете е прекарвал някое и друго лято тук. Мечтата ми като цяло беше да произвеждам. По едно време всички нещо препродавахме и аз, и мъжът ми. Въртяхме търговия, без реално ние самите да правим нещо. Много исках да произвеждаме чисто фуражно брашно и да правим пълнозърнест хляб, хем да е качествено, хем да е здравословно”, споделя Елмира. И така през 1996 година купуват мелница в Долна баня, където и се установяват, уморени от големия и задъхан столичен град, в който да бъдеш производител е изключително трудна задача, да не кажем мисия невъзможна. Три години им отнема нейното възстановяване и през 1999 година я пускат в действие. После като идея за по-евтин вариант правят и хлебарница. „Занимавахме се с това 10 години и разбрахме, че колкото повече работим, толкова повече затъваме в кредити. През деня мелницата работи, през нощта хлебарницата. Крадяха ни много работниците. Аз затова казвам на приятелите си, че предпочитам колкото повече остарявам, толкова повече с животни да работя. Никое животно до този момент не ме е излъгало. Аз знам, че това ще ме клъвне, онова ще ми се сърди, но всичко е искрено при тях. Не съм вманиачена на тема животни, но не крия, че много ги обичам”, разказва Елмира.
Свидетелство за думите й днес е фермата, която управлява заедно с мъжа си. Това е една от най-големите ферми за щрауси в страната, разположена на площ от 11 декара. Отглеждат черни африкански щрауси, наречени така заради оперението им. Всичко започва преди 10 години, когато след известно проучване купуват първия щраус, който гледат в собствената си къща. Сега бройката им е 19, като 16 са женските и 3 мъжките. И ако преди това не е била запозната с тях в детайли, то днес тя ги познава почти отлично. Знае какво е поведението им, как се отнасят женските една с друга, как се държат мъжкарите и как е необходимо понякога те да са разделени. Конструкциите, през които преминаваме и навлизаме в личното им пространство са направени така, че да се разглобяват, защото и щраусите си имат характер! Женските месец са приятелки, после два не са. Мъжките пък съвсем естествено преследват женските и то доста агресивно и затова трябва да бъдат отделяни от тях.
Собственичката ни превежда смело заедно със своя разказ през загражденията и ние сме едни от малкото посетители, по думите на Елмира, на които им се позволява такова нещо. Минаваме в изключителна близост до тях, а тези любопитковци вероятно се чудят какви са тези хора, които така напористо навлизат в тяхното пространство. Не са агресивни, защото са свикнали с присъствието на хората. Това е и единственото животно, което прави танц по време на акта. „Интересното при тези животни е, че женската трябва да хареса мъжкия, за да му клекне. Нагонът при щраусите е изключително голям, по 25 часа в денонощието. Само делфините, маймуните и щраусите нямат за цел само и единствено оплождане, а се впускат в любовна игра за удоволствие. Когато харесват някого, се опитват да кълват. Иван нещо не го щат, много е напорист и в желанието си да подчини женските ги гони и те са се наплашили”, споделя с нас Елмира. Сега Иван е в изолиран, самостоятелен коридор и дали заради характера си, или заради самотата си е застанал странично от другите с гръб към нас. Иначе е изключително внушителен и красив, и малко агресивен. Но виждайки, че даваме храна на женските, с леки движения се приближава и до нас. Храната ни сближава с него. Така успяхме да се докоснем до неговото величие.
Ухажване чрез кълване и щедри прегръдки
Две са основните атракции, които предлага Елмира във фермата – хранене на щрауси и прегръдка от щраус. „Питомни са и идват сами при хората. Най-добрият контакт с животното се осъществява, когато го храниш. Освен това обичат да закачат хората, като ги ухажват, ги кълват. Също така дават и прегръдки на посетитителите”, разказва собственичката. Най-интересен е моментът, когато Елмира дава своето жълто яке на туристите. То си е като запазена марка, като чрез него щраусите си мислят че е тя. Имат страшна памет. Денят, в който посещаваме фермата, те са много щедри на прегръдки, освен това без никакъв проблем и с голям апетит и доверие взимат храна директно от ръцете на посетителите. Контактът е много приятен и безболезнен. А жълтото яке преминава от човек на човек, за да се похвали, че е прегръщан от щраус!
Откъде произлиза митът, че щраусът си заравя главата в пясъка?
Повечето хора свързваме щраусите със заравяне на главите им в пясъка. Мислим си, че се крият от опасността и дори ги смятаме за глупави точно поради тази причина. Истината е далече по-различна. „Както знаете щраусът идва от Африка, там са естествените им условия за живот. И понеже обитава и пустинята, често му се налага да търси вода. Той има някакъв рецептор, чрез който успява да открие подпочвени води и когато попадне на влага, с човката си започва да копае дълги, тесни дупки. Не зная дали това е причината да се развие така дългият му врат, да може да стига до влажния пясък и да си набавя необходимата вода. От своя страна местните ги наблюдават с бинокли и където видят, че копае щраусът хващат лопатите и отиват на съответното място да копаят и те”, развенчава мита фермерката.
Щраусите – мутиралите птици със цветно зрение
Щраусът, това 160-килограмово животно, е най-голямата птица на света, но малко хора знаят, че той е и най-древната птица. Преди повече от 12 млн години птеродактилът е мутирал и от летяща хищна птица този динозавър се превръща в щраус и не е мръднал и сантиметър. Но с това не се изчерпват характеристиките на тази екзотична птица. Сигурно не знаете, че те притежават цветно зрение, заради което често са били обект на набези и са убивани с цел да се търсят диаманти в стомаха им.
Първата ферма в Египет е направена от Клеопатра, за да използва перата на щраусите. И то точно определени пера, намиращи се под крилата и са определена бройка 12–те от едната страна и 12-те другата, те са бели.
„Щраусът е животно, което е номад. Тича и търси в тревата буболечки. За големия си ръст се храни само с по около 1 кг храна, люцерна, като е и една от птиците, която има 40 метра черва. По този начин всичко, което ядат го усвояват и само около 5% изхвърлят. Имат един стомах с две камери. Освен това са и много бързи, разкрачът им е 3 метра, а скоростта, която развиват е 80 км/ч. Не можеш да хванеш щраус. И понеже при нас имаме и малки щраусчета и когато има деца, им правим атракция – пускаме малките и казваме на децата, че който си хване птица си е за него. Децата се уморяват и заспиват бързо, а родителите са доволни. Освен това нямат птичи болести и се аклиматизират много добре на нашите условия”, разказва Елмира. Но интересно при положение, че не познават снега как реагират? Тогава сладкодумната фермерката ни обяснява, че те харесват снега, мислят го за пясък, радват му се, дори се въргалят в него, ловят снежинки, но и доста от тях загиват, не защото измръзват, а поради неустойчивостта на краката им, които разполагат само с два пръста. Иначе живеят доста дълго в условията на фермата и може да достигнат и 70 години. А в нормалните условия живеят по-малко. На 3 години снасят първото си яйце.
Друг интересен факт за тази мутирала голяма птица е, че почти не спи. Дори не си затварят очите през деня. И като всяко диво животно спи алфа сън през нощта. Наваксва си нуждата от сън за кратко време. Един спи, друг пази, никога стадото не спи едновременно. Причината е, че те са свикнали да се пазят от техните естествени врагове – лъвовете и гепардите. Те за тях са най-страшни, защото им крадат яйцата и нападат най-малките.
Относно взимането на яйце във фермата от родителя щраус Елмира има запомнящ се спомен. Даже урок. Въпреки че познава тяхната натура и природа и често може да предположи реакциите им и се е случвало да изпада в трудни ситуации. Една от тях е свързана с мъжкия Ангел, който бил много добър по характер. „Когато е в настроение, си правя с него каквото си искам – галя го, яздя го, но когато не е, не го закачам изобщо – точно като мъжете. И виждам едно яйце по средата на тревата. А той е в любовния си период. На всички посетители казвам, че те са много бързи, имат периферно зрение, пазят си яйцата. И си мисля защо да не отида да взема яйцето. Ще надробя малко хляб. Бързо ще отида и без да ме види ще взема яйцето. Две глупости в едно – бързичко и без да ме види! Ни едното, ни другото. Надробих хляба и от най-краткия път влизам в тревата. Още с влизането тази птица с два–три разкрача идва при мене, а аз вече съм се навела. А той ще ме напада, вдигнал крилете, заел стойка на бой. Толкова се изплаших, а аз съм в средата на поляната, че точно той ще ме напада. На кой родител ще посегнеш на детето и той няма да реагира? И вече не зная какво да направя и някак инстинктивно легнах в тревата, от страх не пускам яйцето и се търкалях по тревата да изляза от заграждението. Чист късмет, че се измъкнах. Той ме беше докоснал и ми беше направил страхотна синка. Аз тогава се бях стегнала от страх и нищо не съм усетила. И тогава разбрах, че колкото и да са питомни, си имат характер и то особено мъжките. То си е инстинкт. Все пак да не забравяме, че те са диви животни. Взех си урок”, спомня си Елмира. И след това ни обяснява, че точно по тази причина се намираме само сред женските.
Мъжкият е единственият родител. Ролята на бащата в семейството
В хода на разходката разбираме, че освен особняк мъжкият е и единственият родител. Особено що се отнася до грижовност. Мъжкият мъти яйцата и може би това е причината да е мутирал в черен цвят, да не се вижда през нощта. През деня женската им прави сянка, разтваряйки си крилете. Всички родителски ангажименти до година и половина са на мъжкия, защото той може да ги пази. „Мечтайте си и вие, мили жени, да сте така. Винаги на моите приятелки по повод и без им пожелавам глезотията на щрауските, те нямат никакви ангажименти”, разказва Елмира.
На изпроводяк
На финала на нашата разходка успяхме да видим и малките бебета щрауси, които за месец порастват с по 18 сантиметра. И се упътваме към изхода, където Елмира ни разказва още и още истории и разсъждава, че явно така са програмирани и всичко им е заложено като компютър и знаят много неща, въпреки че не се намират в естествената си среда.
Видяхме големите щраусови яйца, като в едно такова се събират 36 кокоши! А освен омлет, върху черупката им може да се изрисуват икони. Желаещите могат да си закупят био козметика – различни видове кремове, лосиони за лице с различни билки в тях. В малкия ресторант, към фермата можете да хапнете и пържола от щраусово месо, с предварителна заявка. А ние опитахме от чудесния крем карамел на Елмира, което сложи приятния завършек на нашето щраусово запознанство.
Срещу символичен вход получавате изключително щраусово забавление, а ако имате късм
