Анна Манова
Христина Тоскова е от онези дами, които са изкушени от изкуството – от всички негови форми и проявления. Още от ранна детска възраст се занимава с рисуване, свири на китара. Завършва учителския институт в Дупница, но малко работи по специалността си – учител по изобразително изкуство и трудово обучение. Била е близо 10 години директор на Младежки дом – Самоков, като по това време се е влюбила в театъра и естрадната сатира. А музиката е неизменна част от делника й, като със съпруга й са дуо не само в живота, но и дълги години на сцената.
Срещнах я в Сарафската къща на организирана съвместна изложба на самоковските занаятчии. Там в една от стаите, тя беше изложила ръчно изработени от нея бижута. Впечатлиха ме с нежност и виталност. Оказа се, че това не е първа изложба за нея в родния й град Самоков. В края на 2012 година Тоскова е направила едно представяне на измайсторените от нея вещи с техниката „декупаж”. На изложбата, състояла се в Общинска библиотека „Паисии Хилендарски”, Христина Тоскова е показала и няколко бижута, които в този момент не са най-голямата й страст, а по-скоро някакъв разнообразен експеримент. Оказва се обаче, че те първи се продават. С тази изложба някак се поставя край на по-сериозните и занимания с декупаж. А центърът на вниманието й се измества върху изработката на бижута, които са от мъниста, перли, полускъпоценни камъни. Днес това хоби разнообразява ежедневието й, като Тоскова е показала част от нещата си във фейсбук страницата си Криста арт/Krista art, а друга в различни базари в столицата.
Здравейте, г-жо Тоскова. Разкажете на нашите читатели за увлечението ви в сферата на изкуството, от къде тръгна и до къде стигна?
Цял живот съм се занимавала с най-различни изкуства. Като дете обичах да рисувам и ходех на уроци по китара. После завърших учителски институт в гр. Дупница със специалност: „Изобразително изкуство и трудово обучение”. Но много малко съм работила по професията си. След това, в един период от време – около 10 години, бях директор на Младежкия дом в града. Тогава ме подгони друга страст – театърът и естрадната сатира. Предимно с това се занимавах, както и с музика. Съпругът ми е музикант и заедно с него започнахме работа като дует и през годините от 1994 – 2004 бях посветена изцяло на музиката. С него сме работли в чужбина – Норвегия, Африка. Бяха наистина интересни години, когато не сме мислили над трудностите, може би защото бяхме много млади и всичко минаваше някак по-лесно. Когато синът ни тръгна на училище трябваше поне един от двамата родители да се установи и това бях аз. И тогава започнах да се занимавам с други хобита.
Към какво се насочихте? Коя беше поредната страст в изкуството?
Най-напред се втурнах да шия гоблени, но ми доскуча. Причината е, че дълго във времето може да се види реален резултат. Ровейки в интернета за схеми и нови неща попаднах на едни руски сайтове, където видях тогава за първи път техниката декупаж. Годината беше 2007, когато техниката „декупаж” не беше още навлязла в България така. Рускините и италианките са големи майсторки. Близо една година четох за различни техники, материали и хитринки. Исках да се науча и да започна да се занимавам с това. Днес вече нещата са се развили доста в това отношение, като има добри майсторки, но и доста посредствен декупаж. Така през декември 2012 година реших да покажа направеното от мен под формата на изложба – базар в самоковската библиотека. Бях изложила кутии за бижута, кухненски дъски, чинии, бутилки, изобщо всичко, на което може да се прави „декупаж”. Имаше и няколко дървени бижута. Най-интересното беше, че първо се купиха бижутата. И след това сякаш ми отшумя интересът към „декупажа”, който е свързан с трупане на различни предмети, салфетки, имам много папки на компютъра с картинки. Още ги събирам.
И къде се „премести” интересът ви? В коя област?
И така интересът ми се прехвърли към изработване на бижута от полускъпоценни камъни, мъниста, перли. И така започнах да трупам материали, подходящи за изработване на бижута.
В момента къщата ми цялата е в кутии с разни мъниста и всякакви приспособления за класиране на тези мъниста. Наскоро в нета прочетох нещо като виц в тази връзка, където жената казва: „Скъпи, всички мои хоби материали са събрани в една кутия”, а мъжът отговаря: „Престани да наричаш нашия дом кутия!”. Това изключително добре ме описва.
В момента правя бижута, но всичко е в рамките само на хоби. Но в един момент, когато направиш определено количество ти се иска някъде да ги пласираш. Логично идва да видиш някой да носи твоето бижу. И така започнах да подарявам на близки и роднини, без поводи. Отделно в София има организирани базари на ръчно изработени неща. Там е много интересно– всякакви хора идват и показват какво са изработили. Ако искаш нещо различно и уникално – там е мястото.
А как дойде участието Ви в общата изложба на самоковските занаятчии, организирана в Сарафската къща?
Видях в интернет, че имаше информация за събитието. Стана ми интересно. Потърсих Ани Йовева, знам че тя се занимава с плетиво и е занаятчия и я попитах дали мога да взема участие. Самата къща има страхотна атмосфера и е прекрасно място за подобен тип мероприятия. Беше ми много приятно и много хора видяха нещата ми.
Защо, според Вас, самоковските занаятчии нямат конкретно място, на което да показват своите неща?
Опира до доста неща, основните са добра база и организация. Не на последно място са необходими средства. Сложно е. Трябва да има ясен регламент и да се каже – ето ви тази площ, по толкова на месец. Плати си и продавай. Но все пак и наемите трябва да са адекватни. Има случаи, в които като си вземеш под наем помещение не можеш да изкараш достатъчно да си платиш наема.
А мислите ли за самостоятелна своя изложба, но този път на бижута?
Все се каня да направя самостоятелна изложба на бижута. Още не съм решила категорично. За сега показвам бижутата си във фейсбук страницата си Криста арт/Krista Art, ще отнеса малко в Туристическия информационен център, уговорила съм се и с “Фешън бутик” на ул.”Хр.Ботев” №1 /срещу паметника на Христо Ботев – при стадиона/.
Интересувате ли се от това какво значение например зодиакално имат полускъпоценните камъни или се водите от инстинкт за комбинирането им?
Да, интересувам се, но не се задълбочавам толкова. На някои места в страницата съм споменала дадения камък какво значение има, но не за всеки съм правила такова описание. Аз съм човек естет и се вълнувам като цяло от цвят и форма, това ми е по-интересно. Ако някой вярва в специфичните свойства на камъните няма лошо. Естетическата стоиност на бижуто за мен е по-интересна.
Какви бижута Вие предпочитате да носите – от злато, сребро или ръчно изработените такива?
Аз обичам и нося сребро. Но откакто правя бижута почти не нося такива. Обаче непрекъснато си купувам неща, които ме впечатляват и трупам. Наскоро влязох в София в едно много затънтено антикварно магазинче и видях на витрината едно сърце висулка. То се отваря на 4 части и става детелина. Така ми хареса. И си го купих. Сега съм с него.
Каква е спецификата на ръчно направените неща? Имат ли някаква енергия, особен заряд?
Прави ми впечатление, че има сериозна вълна от хора, които се опитват да правят нещо. Моето обяснение е, че много хора са заети в сферата на нематериалното. Работят, но не виждат продукт, който може да се пипне. А в жената е заложено това – да прави нещо с ръцете си. И много жени, работещи в сферата на духовното, нематериалното имат потребност да намерят баланс и започват да се занимават с такива неща. Като интересът към тези ръчно изработени неща се засили, търсят се. Пазарът е залят почти цялостно от китайска и турска стока. На човек му се иска обаче нещо уникално и различно. Реализацията на този труд е след после. Удоволствието на правенето му е най-ценното.
Какво харесва съвременната дама, според Вас?
Сложен въпрос. Българката е естетка. Дори и в най-скучното ежедневие можеш да видиш жени, които изглеждат много добре – на висок ток, например. Българката е ценител на красивото. Тя пренася и традициите. Аз много се радвам на Ани Йовева. Тя успява да съхрани българската дантела. На базарите виждам страхотни майсторки.Това е полет на фантазията, разнообразие от форми и материали. Начин да материализираш фантазиите си.
