Култура
Фолклор и традиции. За романтиката на една отминала епоха от първо лице

Модата се мени, фолклорът и традициите остават. Предават се от поколение на поколение и така миналото намира своята проекция в бъдещето. Страната ни е истинска съкровищница, непресъхващ извор, успял да съхрани през годините духа от онова време. Много фрагменти от бита, традициите и обичаите са запазени благодарение на организации и хора, милеещи за фолклора, занаятите и всичко онова, което ни връща към корените. Като Мариета Недкова – един от двигателите на Асоциацията за развитие на изкуствата и занаятите – А.Р.И.З. – 7. Тя самата се занимава с плъсти и се заела с нелеката задача да вдъхне „нов живот” на една малко позабравена дейност. Това е най-старият начин за правене на тъкани, за който не трябват нито инструменти, нито оборудване. Плъстите са нетъкана материя, произведена от разчепкана овча вълна, подложена на топлина, влага и натиск или претъркване. Уникална изработка, която се среща и в днешно време. Лесно ли се намират последователи и къде е мястото на туризма в тази „уникална сплав” – фолклор, народни танци и облекла, традиционни ястия? Само преди няколко месеца се проведоха съборите на Рожен и Копривщица, които ни върнаха към самобитното и буквално се пръскаха по шевовете от желаещи да се насладят на този неповторим момент. Обнадеждаващ факт ли е, че толкова много хора се събраха? Това ли е пътят за съживяване на българското и къде е мястото на младите? Мариета Недкова дава отговор на всички тези въпроси. Организацията, от която тя е част развива широкоспектърна дейност и в района на Самоков. Били са участници в Бобфеста и на празника „Магията на Рила” в курорта Боровец. Поддържат контакти с познати имена като Ани Йовева, а един от местните майстори – ножарят Славчо Змияров беше номиниран за пазител на традициите. Кои са останалите самоковци, на които разчитат за помощ и подкрепа? Подробностите в разказа на Мариета Недкова.
Кога се появи Асоциацията за развитие на изкуствата и занаятите – А.Р.И.З. – 7 и какви са днес нейната мисия, цели и задачи?
Казвам се Мариета Недкова и съм майстор-занаятчия . Занаятите „Художествени тъкани” и „художествена обработка на кожа” наследих от баща ми Йордан Костов, който през 2003 г. беше награден „За общ принос към занаятите в България”.
Асоциация за развитие на изкуствата и занаятите – 7 или както за кратко се изписва А.Р.И.З.-7 е регистрирана в началото на 2009 г. Идеята за нейното създаване идва след организирането на пътуващ кулинарен фестивал, който отразява битовите и културни традиции на регионално ниво. Каузата за тяхното опазване и развитие, става основен мотив в дейността на екипа на организацията.
Аз самата станах член на организацията през 2012г, след като бях отличена с приза „Пазител на традициите- 2011”. Това е кампания на А.Р.И.З.-7, която цели чрез ежегодни номинации и поредица от съпътстващи събития, да покаже на обществеността значимостта на делото на личности, организации и населени места за съхраняване и предаване на българските традиции. С наградата, която представлява дървена статуетка, изработена от дърворезбаря Михаил Маранов, изказваме заслужена почит към всички, които са дали принос за запазване на националната ни идентичност. Смятаме, че българската традиционна култура трябва да заеме своето достойно място в пъстрата палитра на световното културно многообразие и всеки българин да се гордее с това. Неслучайно мотото на кампанията е „Всеки българин е пазител на традициите”. Самите номинации се правят в седем категории – фолклор, традиционни занаяти, кулинария и готварство, изобразително изкуство, личност и организация. В първите четири имаме и подкатегории за млади хора до 35-годишна възраст. В годините от учредяване на приза през 2010г, негови носители са станали личности като Валя Балканска, Нешка Робева. Училището „Филип Кутев” в град Котел е сред наградените организации – пазител на традициите, а Велико Търново и Разлог станаха населени места – пазители на традициите.
Радостен е фактът, че получаваме номинации и за малки населени места, чиято дейност е неизвестна за голям кръг хора. Такива са селата Черни Вит, Черньово, тази година – Джулюница. Чрез гласуването за наградата на публиката на сайта на националната инициатива pazitelnatradiciite.com всеки, посетил сайта може да се запознае със случващото се там и да оцени работата на многобройните самодейци, ръководители на състави, клубове по интереси за разпространението сред младите на древни знания и битови традиции. Това до голяма степен спомага и за насочване на интереса на туроператори към достойнствата на селския, културния и еко-туризма. Пример за това е къщата за гости на Дешка Кротева от село Горно Драглище. Тя спечели приза „Пазител на традициите” в категорията за кулинария с уникалния традиционен сушен колбас „нафпавок”, който предлага на гостите си. Заедно със своите баби, които с песни и вкусни местни гозби посрещат всеки посетител, Дешка прави възстановки на традиционни празници, обреди и ритуали, приготвя традиционни ястия. Тук всеки може да облече традиционна носия и да се пренесе в атмосферата на възраждането. Да изпита патоса и романтиката на една отминала епоха и да съхрани в сърцето си незабравим спомен.
Виждате ли светлина по пътя, който сте поели – популяризиране на българския фолклор, самобитността, традициите и занаятите?
Много са инициативите на Асоциация за развитие на изкуствата и занаятите – 7 , насочени към опазване и продължаване на традициите:
Освен номинациите, имаме и фотоконкурс „Пазител на традициите”, който се провежда на страницата ни във фейсбук, а около годишната церемония по награждаване на победителите правим и кръгла маса, на която каним специалисти по културология, учени от БАН, музейни работници, читалищни дейци, които споделят опита си и поставят текущи проблеми за намиране на общо решение.
Към младите и най-малките е насочен националният конкурс за детска рисунка „Рецептите на баба”, който проведохме тази година за шести пореден път, съвместно с Национален дворец на децата. Конкурсът е част от календара за извънучебни дейности на МОН и цели популяризирането на достойнствата на традиционната домашна кухня, празничната трапеза и битовите традиции на народа ни. Той насочва вниманието на подрастващите към природосъобразно и пълноценно хранене с достъпни за всеки български продукти.
Вниманието на младежите привлича инициативата „Традиция в града”. Стартирала с поредица от атрактивни фотосесии с носии от фондовете на музеи, читалища, самодейни състави и колекционери. Снимките са качени на страницата във фейсбук и албумите непрекъснато се обогатяват с нови фотографии от събития. Това дава нов живот на традиционния български костюм. Младите не гледат на него като на реликва от старите ракли, а като нещо стойностно, годно за употреба в съвремието. Много сватбени ритуали, празнични събития или просто другарски срещи стават повод за обличане на носия. След направените фотосесии във Видин и Лом, местни състави подеха инициативата и на 23 май направиха шествие с носии в град Видин, което завърши с голямо хоро. Самодейците от село Каравелово бяха вдъхновени да направят възстановка на розобер, като облечени в носии и с характерни песни пресъздадоха стария обичай. В Черньово и Логодаж показаха коситба и зажънване. ..
Отживелица от миналото ли са фолклорът и занаятите или намират своята модерна проекция в нашето ежедневие?
Традициите са нещо живо – те не се учат от стари книги и учебници, а се предават от човек на човек, чрез гледане и подражание. Ето защо, колкото повече събития се случват и колкото повече популярност добиват те, толкова повече млади хора ще бъдат увлечени да продължат завещаното от предците ни. Такава е и мисията на пътуващия кулинарен фестивал „Пъстра трапеза на гости на моя град”. Той се провежда в един и същ формат в различни градове и малки населени места на страната. Изследва особеностите на регионалната кухня и вече можем да направим своеобразна карта на традиционните ястия по области. Фестивалът включва изложба-конкурс с местни ястия, в която има награди за автентичност, вкус, етно-визия, десерт, оригиналност на рецептите. Провежда се демонстративно готвене на професионалисти-готвачи и отборно състезание на млади готвачи от професионалните гимназии. За малките гости на фестивала има пленер за детска рисунка на кулинарна тематика. Сръчни майстори-занаятчии показват своите умения пред публика и всичко това е озвучено от богата фолклорно-музикална програма. Плакат на фестивала е рисунката, спечелила конкурса за детски рисунки „Рецептите на баба”. Останалите наградени рисунки съставят пътуваща изложба, която придружава фестивала в различните населени места, на които гостува. В Самоковско фестивалът е гостувал на Бобфеста в Радуил няколко поредни години с демонстративно готвене на традиционния боб и майсторски демонстрации. Един от видините майстори-занаятчии от района е ножарят Славчо Змияров, който и две поредни години беше номиниран за приза „Пазител на традициите”.
Под егидата на АРИЗ се реализират многобройни инициативи. Какви по-точно са проектите, по които работите и има ли самоковска следа в тях?
Три са инициативите, които в момента текат онлайн в социалните мрежи. Гласуването за наградата на публиката в номинациите „Пазител на традициите” – на сайта на инициативата pazitelnatradiciite.com, гласуването с харесване на снимките от фотоконкурса „Пазител на традициите” на фен-страницата във фейсбук и събирането на рецепти за най-добра рецепта с люти чушки – условията за участие са публикувани в сайта на кулинарния фестивал http://culinaryfestival-bg.com/. Конкурсът за най-добра рецепта с люти чушки е неотменна част от празника на лютата чушка, иницииран от А.Р.И.З. – 7, който започва да се провежда от 2014 г.
Предстои организирането на втората за годината изложба на млади художници InsideARTs под надслов „Моето място в…”
В личен план мога да се похваля с многобройни участия в изложения на народните занаяти, фестивали и панаири, по-значителни от които съборите в Рожен и Копивщица, където правих демонстрации и образователни работилници с деца и младежи. Предстои участие в панаир на занаятите Димитровград, Златоград и Пловдив. По време на есенния панаир на занаятите ще има пленер по изработване на плъстени изделия, на който съм председател на комисията. Ще направя и майсторски клас по плъсти през следобедните часове.