“Самоков 365”
В края на януари ни напусна Василка Войнова – жена, която съвместяваше успешно думите и цифрите. Или както самата тя казваше за себе си: „По професия съм икономист, а по призвание съм поет и жена!“
Повечето самоковци ще я запомнят като дългогодишен секретар на Община Самоков, добър администратор и ръководител. За други тя е оставила след себе си светла диря от поетични стихове, събрани в четири стихосбирки. Василка Войнова бе общественик, добронамерен човек, винаги с добър вкус към живота. След пенсионирането си Войнова продължи да работи в частния сектор, като беше и сред най-активните членове на Сдружението на писателите в града.
Родената в китното село Доспей Василка успява да остави зад гърба си четири книги с проникновени стихове. Войнова участваше в поетични вечери, организирани в Самоков, и успяваше до сълзи да трогне присъстващите с редовете, излезли дълбоко от нейната душевност. Заглавията на книгите говорят за нейното световъзприятие. Първата й стихосбирка – „Сърцето си слушам“, излиза на бял свят през 1993 година с псевдонима ИЛВА, през 1999 година се появява „Не мога без любов“. С мисъл за най-малките издава „Живи слънца“ /2006 г./ Последната й стихосбирка – „Усмивка и сълза“ е издадена през 2008 г.
С усмивка и сълза се разделяме с нея! И не на последно място прелиствайки и препрочитайки завещаното наследство.
Поклон пред паметта й!
***
„Усмивка и сълза“
Погледни ме колко съм красива
в роклята испанска на цветя,
тялото ми знойно се извива,
играейки „фламенко“ във нощта.
Танца ме изгаря като огън,
очите ти изпиват ме докрай,
цялата съм страст и вопъл –
„Ела при мен – любов ми дай!“
Китарите душата ми разпъват
на кръст от радост и тъга,
ръцете ти от допира изтръпват
до кръшната ми огнена снага.
Танцувай с мен, танцувай лудо
„фламенко“ в тази нощ прекрасна,
съмне ли, ще бъде друго –
ще съм сама и пак нещастна.
